На море в Космоса 8
Произведение от няколко части « към първа част
Гадателката, вече половин час махаше сноп пера над Зиги, като на няколко минути извикваше "Анахата" и плюеше в отворената мозъчна кутия на моя приятел. Милият, все още гледаше объркано, не знаейки, къде е.
По едно време, Габи извади кърпа и прошепна:
- Да го избърша от тия лиги?
- Не пипай!-извика Спасителката. - Това слепва разбърканите му чакри. Усещам, че вече са подредени.
Наистина, Зиги доби нормален изглед и бавно се изправи. Обаче в същия момент мухите на Гадателката изпопадаха по дъното на прозрачната сфера с изпружени крачка. Тя успя само да изфъфли:
- Повикайте, Щур...
И главата и клюмна.
Габи, изкрещя с пълната мощност на говорителите си:
- Щур!!!
В другия край на колибата се повдигна едно чергило и влезе малко момиченце с рошава коса и гневен поглед.
- Що крещите, като луди! Не съм глуха!
Наведе се над главата на Гадателката.
- Пу, Великият Гъдел, пак е духнал и мухите са се гътнали. И не съм Щур, а Любимка!
Отиде в другия край на колибата, гребна с канче, някаква кафява течност от един казан и поля Гадателката. После взе мухобойка и бясно нашляпа прозрачната сфера. Мухите една по една застанаха на крачетата си и някои, дори подлитнаха.
През цялото време, моята женичка я гледаше с не скрит възторг и изтърси:
- Искам, такваз коса.
- Спокойно, Съкровище ша те среша така.
Знаех, че ако не я успокоя ще повтаря това, докато ме побърка.
Гадателката си разтърси главата и всички мухи вече се щураха в нея.
- Дааа, Великият Гъдел, пак ме напусна. Сега трябва да извикам птеродактилите, за да ви отнесат до пещерата на сенките. Щурачето, ще ви води.
Очите на Любимка направо светнаха от гняв.
- Няма! Имам право на свободно решение! Не искам да се влача с тази банда по най-опасните места!
- Знам, че ще отидеш, а и бандата са истинските Спасители на Вселената.
Магьосницата излезе навън и свирна с една костна свирка, но нищо не чухме. След секунди в небето се появиха, няколко от огромните птици и накацаха до нас.
- Качвайте се и дано не сме разбудили Небесния гарван, защото трудно ще се спасите.
Първа се метна Габи, а последен бях аз, защото дълго се опитвах да наместя женичката си върху люспестата шия на птицата, а и я вързах, за да няма изненади.
- А сега, Летете!
Птиците се издигнаха с няколко маха високо, като през цялото време се чуваше писъкът на моята любима и мърморенето на Любимка.
Не бяхме дълго време във въздуха, като изведнъж небето се разкъса и от дупката се подаде голяма черна човка.
- Небесният гарван е буден!!!- изкрещя Щурачето.
Птеродактилите, започнаха бясно да махат с кожестите си крила. След клюна от дупката се показа и глава с искрящо жълто око. Последва мощен крясък:
- Гракууулааа...
Като светкавици се спускахме към тъмния отвор на дупкатата. Нанизахме се един върху друг влизайки вътре. В нея се провря огромен крак с червени нокти, но не достигаше до последния от групата. Крилото на едната от птиците бе счупено и кървеше.
Като ехо отекна едно общо:
- Оооох...
Бяхме се спасили, но докога.
Подредихме се в колона и Зиги включи очите си на прожектори. Шумът от стъпките ни отекваше с ехо. По стените имаше тайнствени цветя, които приличаха на пулмерии и светеха слабо с фосфоресцираща розова светлина. Габи видя, че се заглеждам в тях и ми каза:
- Да не ги докоснете, Господине! Това са флорибунди и отделят парализиращ секрет.
Всичко добре, но моята хубосница вече беше откъснала една и си я сложи зад ухото. Ефектът беше мигновен. Тя се одърви и плюсна на пода. Зиги реагира моментално.Грабна я и я метна на гърба си.
- Трябва да бързаме, защото Небесният Гарван, може да се смалява, а и тук в дупката живеят прозрачните варани. Не се виждат, но ако те ухапят ставаш невидим за другите.-каза Любимка.
В тръст се понесохме навътре в дупката.
Следва продължение.
© Гедеон Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Още не можеш да свикнеш с притеглянето ли, че гледаш отдолу
-
Аз бях за малко на друга планета, та се извинявам, че пропуснах лудориите ви 🙂
-
🤣🤣🤣 вий двамата сте направо жители от друга някоя планета… 🤣🤣
-
Няма да ги пипна, туй му увеличава силата. :/
-
Жаб ... вари ги , печи ги , ам като се налудуваш ги върни на мястото им ... 🙃😎
-
Ти знайш ли, що Зиги са хили? Влязоха му спорангии в платките от смехотворни мъхове и туй е в деветата част.
-
Бафма ... амче то и Щур я замеси в чудноватата си пица ... не ми се мисли ... тоест - не мога да мисля какви ще ги наплодиш и напъпкуваш , ам щъ понасям, щот хортуваш небивалици, дет обайват обитателите на тази планета тук ... 😎
-
🤣🤣🤣
-
ха ха Разбиващо!
-
Знаех си, ша оформим голям тандем с теб в киноиндустрията. Представяш ли си филм "С роботи на море в Космоса" или "Спасители на Вселената" - идейни сценаристи Любимка и Никой.
-
Имам свежо предложение, да вкараш нови герои Безжичен и канзас/хана/. Никнеймът Безжичен си е космически отвсякъде. Единият ще е член на космическия комитет по опазване на правописа, а другият ще е по контрола на космическата история и етносите
-
Спри да свириш, щото ми издъни тъпанчетата и кажи на Великия Гъдел да не ми закача мухите.
Свирки не правя -
Хах, как посмя да ме замесиш без да съм ти позволила?! Великият Гъдел няма да остави така тая работа, да знаеш! Любимка съм му!
Най-малкото ще поиска да му направиш една "костна свирка" ха ха
Ако бях аз, щях да напиша "костелива свирка" -
Леле, Вал, още от началото кат видях "Анахата" се тръшнах на пода в смях. Гадателката си знае работата, ама кат се заразих аз от Великия Гъдел и дори Щурачето сякаш няма да може да ме спаси 🤣🤣 И как ти си върза женичката да не отхвърчи, леле голям смях 🤣 еййй голяма си работа, ейй! Нямам търпение за нататък и нямам представа какво ще стане!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
