На море в Космоса 8

   Гадателката, вече половин час махаше сноп пера над Зиги, като на няколко минути извикваше "Анахата" и плюеше в отворената мозъчна кутия на моя приятел. Милият, все още гледаше объркано, не знаейки, къде е.

По едно време, Габи извади кърпа и прошепна:

- Да го избърша от тия лиги?

- Не пипай!-извика Спасителката. - Това слепва разбърканите му чакри. Усещам, че вече са подредени.

Наистина, Зиги доби нормален изглед и бавно се изправи. Обаче в същия момент мухите на Гадателката изпопадаха по дъното на прозрачната сфера с изпружени крачка. Тя успя само да изфъфли:

- Повикайте, Щур...

И главата и клюмна.

Габи, изкрещя с пълната мощност на говорителите си:

- Щур!!!

В другия край на колибата се повдигна едно чергило и влезе малко момиченце с рошава коса и гневен поглед.

- Що крещите, като луди! Не съм глуха!

Наведе се над главата на Гадателката.

- Пу, Великият Гъдел, пак е духнал и мухите са се гътнали. И не съм Щур, а Любимка!

Отиде в другия край на колибата, гребна с канче, някаква кафява течност от един казан и поля Гадателката. После взе мухобойка и бясно нашляпа прозрачната сфера. Мухите една по една застанаха на крачетата си и някои, дори подлитнаха.

През цялото време, моята женичка я гледаше с не скрит възторг и изтърси:

- Искам, такваз коса.

- Спокойно, Съкровище ша те среша така.

Знаех, че ако не я успокоя ще повтаря това, докато ме побърка.

Гадателката си разтърси главата и всички мухи вече се щураха в нея.

- Дааа, Великият Гъдел, пак ме напусна. Сега трябва да извикам птеродактилите, за да ви отнесат до пещерата на сенките. Щурачето, ще ви води.

Очите на Любимка направо светнаха от гняв.

- Няма! Имам право на свободно решение! Не искам да се влача с тази банда по най-опасните места!

- Знам, че ще отидеш, а и бандата са истинските Спасители на Вселената.

Магьосницата излезе навън и свирна с една костна свирка, но нищо не чухме. След секунди в небето се появиха, няколко от огромните птици и накацаха до нас.

- Качвайте се и дано не сме разбудили Небесния гарван, защото трудно ще се спасите.

Първа се метна Габи, а последен бях аз, защото дълго се опитвах да наместя женичката си върху люспестата шия на птицата, а и я вързах, за да няма изненади.

- А сега, Летете!

Птиците се издигнаха с няколко маха високо, като през цялото време се чуваше писъкът на моята любима и мърморенето на Любимка.

Не бяхме дълго време във въздуха, като изведнъж небето се разкъса и от дупката се подаде голяма черна човка.

- Небесният гарван е буден!!!- изкрещя Щурачето.

Птеродактилите, започнаха бясно да махат с кожестите си крила. След клюна от дупката се показа и глава с искрящо жълто око. Последва мощен крясък:

- Гракууулааа...

Като светкавици се спускахме към тъмния отвор на дупкатата. Нанизахме се един върху друг влизайки вътре. В нея се провря огромен крак с червени нокти, но не достигаше до последния от групата. Крилото на едната от птиците бе счупено и кървеше.

Като ехо отекна едно общо:

- Оооох...

Бяхме се спасили, но докога.

Подредихме се в колона и Зиги включи очите си на прожектори. Шумът от стъпките ни отекваше с ехо. По стените имаше тайнствени цветя, които приличаха на  пулмерии и светеха слабо с фосфоресцираща розова светлина. Габи видя, че се заглеждам в тях и ми каза:

- Да не ги докоснете, Господине! Това са флорибунди и отделят парализиращ секрет.

Всичко добре, но моята хубосница вече беше откъснала една и си я сложи зад ухото. Ефектът беше мигновен. Тя се одърви и плюсна на пода. Зиги реагира моментално.Грабна я и я метна на гърба си.

- Трябва да бързаме, защото Небесният Гарван, може да се смалява, а и тук в дупката живеят прозрачните варани. Не се виждат, но ако те ухапят ставаш невидим за другите.-каза Любимка.

В тръст се понесохме навътре в дупката.

            Следва продължение.