линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
17 ago 2019, 13:55

На прима виста 

  Prosa » Cartas
740 2 4

В душите ни върлува страх –

безлунен, безпричинен, безпризорен.

Когато ме целуна, в себе си го разпознах.

Бе лесно да реша, че той за всичко наше е виновен...

Но, не, не е съвсем така... А как съвсем е?!

Който и каквото и да каже, ще хвърли камък пръв.

Далеч ще падне камъкът, но полетът душата му ще смаже...

Не бихме искали това, нали?!

И затова се чакаме, тъй както чакат се море и планина...

Кафенцето в джезвето ври... Прегръщам те - по дяволите правилата...

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??