линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12221
17 авг. 2019 г., 13:55

На прима виста 

  Проза » Письма
640 2 4

В душите ни върлува страх –

безлунен, безпричинен, безпризорен.

Когато ме целуна, в себе си го разпознах.

Бе лесно да реша, че той за всичко наше е виновен...

Но, не, не е съвсем така... А как съвсем е?!

Който и каквото и да каже, ще хвърли камък пръв.

Далеч ще падне камъкът, но полетът душата му ще смаже...

Не бихме искали това, нали?!

И затова се чакаме, тъй както чакат се море и планина...

Кафенцето в джезвето ври... Прегръщам те - по дяволите правилата...

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??