линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
Aug 17, 2019, 1:55 PM

На прима виста 

  Prose » Letters
734 2 4

В душите ни върлува страх –

безлунен, безпричинен, безпризорен.

Когато ме целуна, в себе си го разпознах.

Бе лесно да реша, че той за всичко наше е виновен...

Но, не, не е съвсем така... А как съвсем е?!

Който и каквото и да каже, ще хвърли камък пръв.

Далеч ще падне камъкът, но полетът душата му ще смаже...

Не бихме искали това, нали?!

И затова се чакаме, тъй както чакат се море и планина...

Кафенцето в джезвето ври... Прегръщам те - по дяволите правилата...

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??