линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
17.08.2019 г., 13:55 ч.

На прима виста 

  Проза » Писма
735 2 4

В душите ни върлува страх –

безлунен, безпричинен, безпризорен.

Когато ме целуна, в себе си го разпознах.

Бе лесно да реша, че той за всичко наше е виновен...

Но, не, не е съвсем така... А как съвсем е?!

Който и каквото и да каже, ще хвърли камък пръв.

Далеч ще падне камъкът, но полетът душата му ще смаже...

Не бихме искали това, нали?!

И затова се чакаме, тъй както чакат се море и планина...

Кафенцето в джезвето ври... Прегръщам те - по дяволите правилата...

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??