На затра отОди тоа свет, думаше дедА ми!
И я къ глеам, оно верно а пошлО – те они, де, мае ли са, гае ли са, знам ли н`гьи верата, писвали тамъка на камик, те на некаков календар, му викат, дЕка сеги щел `а сврЪши тоа свет! Ете я, викА, викА, дЕка на зАтра отОди светО, къ дедА ми думаше, ама тЕ, сеги оти некой нашЕл там тоа календар, се сетиа сички дека светО си отоди. А я питам, ете ако не бе а нашли тоа календар, щеа ли `а ме чуат. Макя, оно лали сме българе, чекаме се некой друг `а доа `а ни каже, и колку а по-на край свет, толку повише му верваме. Па он `али верно говори, тава не а важно, важно а ниа `а му верваме. Те, он и царо, лали викаше – Вервайте ми ... Ама ниа, изпървем верваме, после овчаме – оф, оф, те и тоа ни излъга.
Оно тава сме навикнали ощ`откОги, много от преди я `а се рОда. Я от дедА ми съм чул, тЕ, една приказка – "ЛЪга баба, лЪга баба, те, дОлъга!"
- Е оти, питам я, оти, а чекаме, неко`а доа `а ти каа. Те оти нема некой `а чУа дедА ми, дека думаше: "На зАтра отОди ...