На затра отоди тоа свет
На затра отОди тоа свет, думаше дедА ми!
И я къ глеам, оно верно а пошлО – те они, де, мае ли са, гае ли са, знам ли н`гьи верата, писвали тамъка на камик, те на некаков календар, му викат, дЕка сеги щел `а сврЪши тоа свет! Ете я, викА, викА, дЕка на зАтра отОди светО, къ дедА ми думаше, ама тЕ, сеги оти некой нашЕл там тоа календар, се сетиа сички дека светО си отоди. А я питам, ете ако не бе а нашли тоа календар, щеа ли `а ме чуат. Макя, оно лали сме българе, чекаме се некой друг `а доа `а ни каже, и колку а по-на край свет, толку повише му верваме. Па он `али верно говори, тава не а важно, важно а ниа `а му верваме. Те, он и царо, лали викаше – Вервайте ми ... Ама ниа, изпървем верваме, после овчаме – оф, оф, те и тоа ни излъга.
Оно тава сме навикнали ощ`откОги, много от преди я `а се рОда. Я от дедА ми съм чул, тЕ, една приказка – "ЛЪга баба, лЪга баба, те, дОлъга!"
- Е оти, питам я, оти, а чекаме, неко`а доа `а ти каа. Те оти нема некой `а чУа дедА ми, дека думаше: "На зАтра отОди тОа свет". Нека`А отОди на зАтра, ама не зимЪс, коги им`а на тия мае сгодно, а коги а назе сгодно и а по-топло, ама не жега, а те тОгива, коги а прекипЕло вИното `а го дакараме тоа край`свЕт! Па `а изненадаме сички дека сме най-прЪви готови за тоа сврЪшек на светО. И да бЕаме ступуркАле по една торба Яденье и по едно бЪкле с вИно, и не само за нАзе си, а и `а бееме натрупале многу више торби и бъклета, па кат разберат сички, дека а са а задАл сврЪшеко на тоа свет, ниа Одма `а извадиме торбите и бъклетата` па `а продаваме, `а продаваме, нека се нагньетат и напиат и ниа `а се напечелиме!
Па като остане една нЕделя до край`свето, `а го удариме на живот, къ си ниа знааме – яденье, пиенье, свИнско, вИнско, мУзика, гюрунтИе, моа и неЕког `а изтУмбиме, моа и `а се натръкАляме по неко сЕнкя, али и по-намЕко по миндЕрете, па нЕка доОди сврЪшеко - ниа`а ша го прОспиме – мамо-о-у, де късмет, де-е! Па къ се събудиме `а си кааме – "Те, Ядоме-е, пииме-е, повръщаАме-е, тУмбаци поглаждаАме-е, сичку живо излъгаАме-е, чудЕсно си прекараАме-е-е!"
А оно сеги, ли сЕ не верваме кога трЕбе и на кого трЕбе, они тИа маи, гаи - къ ще ,А н`гьИ викат, они сегИ , логума нема `а напрАат, така, куто нАзе и ша зЕмат `а се напечЕлат, оно моа и `а са се напечЕлили вече – лали има една приказка, кой превАри он ша натовАри. Ама ли нашио акъл доажда късно, и те, така! Сеги они ше дочЕкат сврЪшеко преди назе, а ниа ша окЪсниме и сЕ сме последни на опашката. И ша глеЕаме, къ ората едат и пият – ли сЕ нЕаме късмет, ли сЕ ни не врЪви и тавА си а! Ама ли нема сал тоа свръшек а го бъде, ете оно ша има и оше свръшеци, бЕлким ни проврЪви, `а ни доа втОрио акЪл!
© Цветан Костадинов All rights reserved.
