На затра отоди тоа свет
На затра отОди тоа свет, думаше дедА ми!
И я къ глеам, оно верно а пошлО – те они, де, мае ли са, гае ли са, знам ли н`гьи верата, писвали тамъка на камик, те на некаков календар, му викат, дЕка сеги щел `а сврЪши тоа свет! Ете я, викА, викА, дЕка на зАтра отОди светО, къ дедА ми думаше, ама тЕ, сеги оти некой нашЕл там тоа календар, се сетиа сички дека светО си отоди. А я питам, ете ако не бе а нашли тоа календар, щеа ли `а ме чуат. Макя, оно лали сме българе, чекаме се некой друг `а доа `а ни каже, и колку а по-на край свет, толку повише му верваме. Па он `али верно говори, тава не а важно, важно а ниа `а му верваме. Те, он и царо, лали викаше – Вервайте ми ... Ама ниа, изпървем верваме, после овчаме – оф, оф, те и тоа ни излъга.
Оно тава сме навикнали ощ`откОги, много от преди я `а се рОда. Я от дедА ми съм чул, тЕ, една приказка – "ЛЪга баба, лЪга баба, те, дОлъга!"
- Е оти, питам я, оти, а чекаме, неко`а доа `а ти каа. Те оти нема некой `а чУа дедА ми, дека думаше: "На зАтра отОди тОа свет". Нека`А отОди на зАтра, ама не зимЪс, коги им`а на тия мае сгодно, а коги а назе сгодно и а по-топло, ама не жега, а те тОгива, коги а прекипЕло вИното `а го дакараме тоа край`свЕт! Па `а изненадаме сички дека сме най-прЪви готови за тоа сврЪшек на светО. И да бЕаме ступуркАле по една торба Яденье и по едно бЪкле с вИно, и не само за нАзе си, а и `а бееме натрупале многу више торби и бъклета, па кат разберат сички, дека а са а задАл сврЪшеко на тоа свет, ниа Одма `а извадиме торбите и бъклетата` па `а продаваме, `а продаваме, нека се нагньетат и напиат и ниа `а се напечелиме!
Па като остане една нЕделя до край`свето, `а го удариме на живот, къ си ниа знааме – яденье, пиенье, свИнско, вИнско, мУзика, гюрунтИе, моа и неЕког `а изтУмбиме, моа и `а се натръкАляме по неко сЕнкя, али и по-намЕко по миндЕрете, па нЕка доОди сврЪшеко - ниа`а ша го прОспиме – мамо-о-у, де късмет, де-е! Па къ се събудиме `а си кааме – "Те, Ядоме-е, пииме-е, повръщаАме-е, тУмбаци поглаждаАме-е, сичку живо излъгаАме-е, чудЕсно си прекараАме-е-е!"
А оно сеги, ли сЕ не верваме кога трЕбе и на кого трЕбе, они тИа маи, гаи - къ ще ,А н`гьИ викат, они сегИ , логума нема `а напрАат, така, куто нАзе и ша зЕмат `а се напечЕлат, оно моа и `а са се напечЕлили вече – лали има една приказка, кой превАри он ша натовАри. Ама ли нашио акъл доажда късно, и те, така! Сеги они ше дочЕкат сврЪшеко преди назе, а ниа ша окЪсниме и сЕ сме последни на опашката. И ша глеЕаме, къ ората едат и пият – ли сЕ нЕаме късмет, ли сЕ ни не врЪви и тавА си а! Ама ли нема сал тоа свръшек а го бъде, ете оно ша има и оше свръшеци, бЕлким ни проврЪви, `а ни доа втОрио акЪл!
© Цветан Костадинов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Аааа, става-става, и аз така мислех, ама на повторението взех да разбирам
-
Може ли това да се чете с преводач, че иначе не става?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Съжалявам, този северозападния диалект, вероятно не всички го разбират, макар и да е много образен и с особен колорит, особено звучен е. Той не е само език, той е цяла философия, мироглед. Както би казал Вазов – мировозрение и затова преведен е трудно да запази сочността си, трудно прозира през превода етнографски стойностния елемент от живота на хората в този край. Затова си позволих да го публикувам в този му вид, като за по-голяма звучност чрез главни букви означих ударенията на някои думи, а с апостроф-знака (`) говорно изпускаемите звукове от думите, което е много характерно за този говор. Надявям се да съм постигнал що годе някаква автентичност на говора в северозападния край, което онези, които го познават, вероятно ще почувстват и ще оценят.
Но, за да бъде по-пълно разбираем за останалите, ето и "превода". Надявам се, също така, сравнението между оригинала и превода да донесе и нещо по-интересно за националните ни ценности.
– Та, ето по същество превода:
Към гибел отива този свят, казваше дядо ми!
И като гледам, то вярно е вече тръгнал – ето маи, ли са , гаи ли са, не ги знам какви са, писали там на камък, на нещо което го наричат КАЛЕНДАР, че той, светът щял да свърши! А аз, както казваше дядо ми, предупреждавах, повтарях, че светът ще свърши но какво от това! А ето сега , намерил някои си този КАЛЕНДАР и се усетиха всички, че светът си отива. И аз питам, ами ако не бяха намерили тоя календар, щеше ли някой да ме чуе. Мисля си, нали сме българи, чакаме някой друг да дойде да ни каже, и колко е по-от незнам къде си, толкова повече му вярваме. Пък той дали вярно говори, това не е важно, важно е ние да му вярваме. Ето и той нявгашния ни цар нали ни призоваваше "Вервайте ми ...!", но ние най-напред вярвахме, а после охкахме – "Ох, ах и този ни излъга1"
То, ние така сме си свикнали отдавна, много отдавна, много преди да се родя. Аз от дядо ми съм чул една поговорка – "ЛЪга баба, лЪга баба, те, дОлъга!"(т.е. лъгъ баба, лъга, ама вече няма кой да вярва – свърши се тая!"
– Е , защо, питам аз, защо се чака, някой да дойде да ти каже? Е, защо няма кой да чуе дядо ми, който предупреждаваше "На зАтра отОди тОа свет!"(Към гибел върви този свят!). Нека върви към гибел, ама не през зимата, не когато им е удобно на тия маи, а когато на нас ни е по-удобно и е по-топло, но не да е чак жега, а когато е вече виното прекипело и е вече за пиене, е те тогава да го подкараме тоя край на света. Тогава да изненадаме всички и да сме ние най-първи готови за кончината на тоя свят. Пък и да бяхме поприготвили по една торба за похапване и по една бъкличка за пийване, та като научат всички, че се е задал вече края на света, ние веднага да извадиме торбите и бъкличките, пък да развъртиме една търговия, и да ядат, да нагъват и да се наливат хората, а ние да се напечелим, ама яко!
И като остане една седмица преди края на света, да го ударим на живот, както ние си знаем – яко ядене, пиене, свинско, винско, музика, гюрунтии, пък може и да намушкаме тоя, оня, може и да се натъркаляме под някоя сянка или на по-меко по миндери и дивани,да му ударим един здрав сън па тогава нека идва КРАЯ НА СВЕТА, ние да го проспим – леле, мале що го няма тоя наш късмет! Пък като се събудим, да се провикнем – "Е, е-ей хораа-а, е, ядохме-е, пихме-е, повръщахме-е, тумбаци поглаждахме-е, всичко живо излъгахме-е, чудесно си прекарахме-е-е!".
А то сега, нали все не вярваме, когато трябва и на когото трябва, ето тия маи ли са, гаи ли са, както ще да се наричат, та те сега, нима няма да направят така, както ние бихме направили – да се напечелят, а може и вече да са се напечелили – нали има една поговорка "Кой превари, той ще натовари!". Но нашият ум винаги идва късно, ето така ни се пада! Сега те, маите, ще посрещнат свършека на света преди нас, а ние както винаги ще закъснеем – все на опашката сме, последни! И ще гледаме как хората ядат и пият – нали си нямаме късмет, нали все не ни върви – това си е! Ама тоя свършек нали не е ни първия, нито последния, ще има и други свършеци, та дано ни провърви, да ни дойде ВТОРИЯ АКЪЛ!
Дано! Дано! Дано, както се пее в една песен а Богдана Карадочева!