21 jun 2010, 13:23

Най-красивата дума

  Prosa » Relatos
905 0 1
1 мин за четене

      Tолкова! Толкова, колкото! Толкова много, колкото можеше да се иска от перфектната любов! Мъжът ми е най-красивото нещо, което очите ми някога са съзирали! Когато слънцето залязва, той нежно ме прегръща и топлината на тялото му облива моето, както вълните измиват мидите по пясъка. Когато слънцето изгрява,  винаги знам, че една миролюбива целувка е запазена за мен - неговата Единствена. Е, да - вечер го няма, а сутрин, когато се будя, възглавницата до мен е празна и недокосната… Трябва сама да се оправям с колата и покупките, а когато лампата вкъщи се развали, викам съседа, за да смени крушката... Понякога заплатата ми едва покрива сметките за вода и ток и ходя да искам пари назаем, въпреки че умирам от срам... През деня самотата е препъни-камъче в продраното ми от крясъци гърло. Когато слънцето угасне и звездите се разлеят в цялата си мощ и красота, пак сънищата са тези, които дълбаят дупки в незарастващото и предизвикват дъжд, напълващ двата ми пресъхнали водни извора…


      Но не съм сама! До мен е един друг мъж, който винаги е готов да ме дари с прегръдка тогава, когато нямам сили да изправя главата си и да погледна света с широко отворени очи! До мен е един друг мъж, който дава смисъл на всяко мое дихание и строго ме кори, когато усети пресекулките на болнавото ми издишване! До мен е един друг мъж, който има същите онези сини, любопитни очи, които имаше моят съпруг! До мен е един друг мъж, който винаги ме дарява с една-едничка мила думичка, която ме кара да се усмихвам отново и да знам защо живея! Думата „Мамо”!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...