Tолкова! Толкова, колкото! Толкова много, колкото можеше да се иска от перфектната любов! Мъжът ми е най-красивото нещо, което очите ми някога са съзирали! Когато слънцето залязва, той нежно ме прегръща и топлината на тялото му облива моето, както вълните измиват мидите по пясъка. Когато слънцето изгрява, винаги знам, че една миролюбива целувка е запазена за мен - неговата Единствена. Е, да - вечер го няма, а сутрин, когато се будя, възглавницата до мен е празна и недокосната… Трябва сама да се оправям с колата и покупките, а когато лампата вкъщи се развали, викам съседа, за да смени крушката... Понякога заплатата ми едва покрива сметките за вода и ток и ходя да искам пари назаем, въпреки че умирам от срам... През деня самотата е препъни-камъче в продраното ми от крясъци гърло. Когато слънцето угасне и звездите се разлеят в цялата си мощ и красота, пак сънищата са тези, които дълбаят дупки в незарастващото и предизвикват дъжд, напълващ двата ми пресъхнали водни извора…
Но не съм сама! ...