Още с влизането в буксониерата Никодим Мераклийски отчете,че на вратата има солдно резе и щом Елена Петричка отключи и остави ключовете на едно специално пригодено за тях място на портмантото в коридора и двамата седнаха плътно един до друг на канапето..."Нямаше място за други!"Пък за "армаганите",които стовари елегантно в скута на Елена от първата част на тази сага, която с минути узряваше за ново лирично отклонение...Никодим почти забрави!
Той,неочаквано, дори за себе си,като в някакъв лунен сън-хвана ръцете на Елена и (о,Боже!)тя не искаше да се съпротивлява, като се отдаде той да я остави без дъх!
Ласките му преминаваха от ръцете към лицето й,тя стоеше хипнотично отдадена на този сюблимен момент, подобно восъчна фигура в Музея на Мадам Тюсо и се разтапяше в ръцете на Никодим от сексапилен екстаз!Едва не изпусна найлоновия плик с бонбоните и бутилката коняк, но успя да ги остави на масата до канапето с унесената си душа от това мимолетно състояние на допир с този Никодим,за който ра ...