21 may 2018, 0:26

Нашето предопределение.

  Prosa » Cartas
770 1 0
1 мин за четене

      Съкровена Евера/Родена от Светлината/, отново съм в преоценка на това, което се случва. В мен, в дълбочината на моето същество, в Пътя по който вървим. Знам, че съм Изпитван, Проверяван, не за това искам да говоря. Ще ти кажа кои сме. Някой би казал кои сме били, не, и сега сме! Винаги ще сме! Днес навлязох в Акаша отново и видях, какво сме правили с Теб! Участвали сме в създаването на материята на Звездите! Сега разбирам защо толкова обичам всички звезди и защо те присъстват така наеотлъчно в целия ми живот! Защо Слънцето така ме вълнува и защо съм толкова "зависим" от Него! Съкровена, с Теб извървяхме един Прекаресн Път, макар и дълъг- над 250 милиарда години! Докосвам Вечността с Теб! Затова е толкова хубаво, когато си с мен, до мен! Няма как да бъде иначе! Винаги е било! Виждам скепсиса в умовете на хората. Това за което говоря наистина не може да се възприеме така, директно. Само със Сърцето или Душата това е възможно. И с Духа, вездесъщата наша Същност! Съкровена, с Теб се срещаме винаги в ключови моменти, обединяваме Същности и Енергии и творим, това което е Нужно! Сега най-нужна е Любовта! И с Теб я даваме, както много, много като нас! Десетки, стотици хиляди сме! И се Умножаваме! Този Свят Заслужава Повече! Хората в него заслужават Повече! И ще го Получат! Каквото и да ни струва! Обичаме Всичко и Всички! Така ни Създаде Великия! Отново поглеждам в очите Ти, и виждам Вечността!
Съкровена, поемам ръката Ти и продължаваме Напред! Напред към нашето Предопределение!

Ахарам

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...