21.05.2018 г., 0:26

Нашето предопределение.

776 1 0
1 мин за четене

      Съкровена Евера/Родена от Светлината/, отново съм в преоценка на това, което се случва. В мен, в дълбочината на моето същество, в Пътя по който вървим. Знам, че съм Изпитван, Проверяван, не за това искам да говоря. Ще ти кажа кои сме. Някой би казал кои сме били, не, и сега сме! Винаги ще сме! Днес навлязох в Акаша отново и видях, какво сме правили с Теб! Участвали сме в създаването на материята на Звездите! Сега разбирам защо толкова обичам всички звезди и защо те присъстват така наеотлъчно в целия ми живот! Защо Слънцето така ме вълнува и защо съм толкова "зависим" от Него! Съкровена, с Теб извървяхме един Прекаресн Път, макар и дълъг- над 250 милиарда години! Докосвам Вечността с Теб! Затова е толкова хубаво, когато си с мен, до мен! Няма как да бъде иначе! Винаги е било! Виждам скепсиса в умовете на хората. Това за което говоря наистина не може да се възприеме така, директно. Само със Сърцето или Душата това е възможно. И с Духа, вездесъщата наша Същност! Съкровена, с Теб се срещаме винаги в ключови моменти, обединяваме Същности и Енергии и творим, това което е Нужно! Сега най-нужна е Любовта! И с Теб я даваме, както много, много като нас! Десетки, стотици хиляди сме! И се Умножаваме! Този Свят Заслужава Повече! Хората в него заслужават Повече! И ще го Получат! Каквото и да ни струва! Обичаме Всичко и Всички! Така ни Създаде Великия! Отново поглеждам в очите Ти, и виждам Вечността!
Съкровена, поемам ръката Ти и продължаваме Напред! Напред към нашето Предопределение!

Ахарам

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...