Не ме слагайте в Любими
Беше ми накривяло от сивото ежедневие По телевизията едни и същи сериали. по вестниците скука. Душата ми беше зажадняла за възвишености. Влязох се в един сайт за творчество. Олекна ми. Четях, очите и душата ми се пълнеше, но възникна пробле. За да коментирам, трябваше да се регистрирам. Регистрирах се. Първият ден премина в пърхане от ник на ник и четене с жадни очи на творби от непознати автори. Забелязах, как дружно се възхищаваха и си разменяха усмивки, прегръдки и целувки. Рекох да се включа и аз с усмивка и добър ден. Реакцията беше светкавична и ме насърчи да публикувам нещо, изровено от ученическите си тетрадки. Бях поразена. Един потребител съзря в мен новата Емили Дикинсън. Друг се влюби в последния ред и го пусна вместо коментар. Ей, години наред подозирах, че духът на Шекспир е дремал у мен, но все не ми идваше смелост да си го призная. Денят ми мина, пърхайки от цвят на цвят и броейки лайкове и сърчица. На следващия ден, окрилена от постигнатия успех, започнах да пускам по малко части от прашасалото си творчество. Отново лавина от одобрения и коментари. Абе друго си е там да те похвалят. Така в сладки разговори и емотикончета мина един месец. Това, което броях сутрин и вечер, е колко са ме коментирали, колко звездички съм набрала съотвения ден и колко сърчица. В мен започна да бушува неподозирана стихия. Ето, крайно време е да реализирам изгубения си потенциал. Да пиша! Да творя! Метеоритна буря!!!! Ураган от чувства!!! Ще видят те. Дръж се, земьо, Персеидите идат!!!
Много ми хареса например как никът Арнолд Шврценегер за 3 минути беше изчел цялото ми творчество, беше успял да го препоръча и да го постави в "Любими". Курдисах се на профила му. Ако съдех по всичките коментари, които му списваха отдолу, вероятно това трябваше да е прероденият Гьоте. Препъвайки се из калчищата на мисловните му терзания, забелязах, че човекът е силно скаран с граматиката. Бях благоразположена и му написах мило да пооправи някой друг член. Арнолд Шварценегер благодари любезно с усмивка. Този ден получих само 3 лайка. Сърцето ми се сви от завист, като гледах урожаите на съседите - то не бяха поля с макове и теменужки, маргаритки и момини сълзи. На другия ден ме беше отлайквал. След половин ден се появиха Роки 1, 2, 3 и 4, които дружно вървяха от ник на ник и обясняваха гръмко колко са бездарни Аристофан, Птоломей и Трандафор. Последното пак бяха никове, които вероятно бяха направили великата грешка да си спестят ласкателствата и бяха низвергнати до простосмъртни. А потребителите прииждаха всеки ден. Реших да отскоча и до друго място, където някой се изпусна, че публикувал - зер да не губим поглед върху световната култура - и там ме посрещнаха Шилер, Байрон, 7/8 сезона и 25 малки черни негърчета. Там, понеже не беше ясно кой те слага в любими, гръмко се разменяха коментари от сорта: Ако знаеш къде ми бръкна! Слагам в любими!!! (Не посмях да питам къде са бръкнали, страх ме беше да не разбера :).... Прескочих до още един сайт, и още един, и още един, недоказани приятели започнаха да ме открехват, че никът Самуил 8 е всъщност прикритие на Джаста Праста 2, а Питагор 16 е гей и се представя за жена... В определени дни по пълнолуние Антоан дьо Сент Екзюпери вампирясваше и заедно с Дракула влизаха в словесен дуел, пълнеха коментарното поле и си разменяха рецепти за Бьоф Строганофффф, защото ги мързяло да се видят на по кафе.
А стиховете? Ех, че кой има време да пише днес, когато целият интернет е пълен с гении :)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
