Не ме слагайте в Любими
Беше ми накривяло от сивото ежедневие По телевизията едни и същи сериали. по вестниците скука. Душата ми беше зажадняла за възвишености. Влязох се в един сайт за творчество. Олекна ми. Четях, очите и душата ми се пълнеше, но възникна пробле. За да коментирам, трябваше да се регистрирам. Регистрирах се. Първият ден премина в пърхане от ник на ник и четене с жадни очи на творби от непознати автори. Забелязах, как дружно се възхищаваха и си разменяха усмивки, прегръдки и целувки. Рекох да се включа и аз с усмивка и добър ден. Реакцията беше светкавична и ме насърчи да публикувам нещо, изровено от ученическите си тетрадки. Бях поразена. Един потребител съзря в мен новата Емили Дикинсън. Друг се влюби в последния ред и го пусна вместо коментар. Ей, години наред подозирах, че духът на Шекспир е дремал у мен, но все не ми идваше смелост да си го призная. Денят ми мина, пърхайки от цвят на цвят и броейки лайкове и сърчица. На следващия ден, окрилена от постигнатия успех, започнах да пускам по малко части от прашасалото си творчество. Отново лавина от одобрения и коментари. Абе друго си е там да те похвалят. Така в сладки разговори и емотикончета мина един месец. Това, което броях сутрин и вечер, е колко са ме коментирали, колко звездички съм набрала съотвения ден и колко сърчица. В мен започна да бушува неподозирана стихия. Ето, крайно време е да реализирам изгубения си потенциал. Да пиша! Да творя! Метеоритна буря!!!! Ураган от чувства!!! Ще видят те. Дръж се, земьо, Персеидите идат!!!
Много ми хареса например как никът Арнолд Шврценегер за 3 минути беше изчел цялото ми творчество, беше успял да го препоръча и да го постави в "Любими". Курдисах се на профила му. Ако съдех по всичките коментари, които му списваха отдолу, вероятно това трябваше да е прероденият Гьоте. Препъвайки се из калчищата на мисловните му терзания, забелязах, че човекът е силно скаран с граматиката. Бях благоразположена и му написах мило да пооправи някой друг член. Арнолд Шварценегер благодари любезно с усмивка. Този ден получих само 3 лайка. Сърцето ми се сви от завист, като гледах урожаите на съседите - то не бяха поля с макове и теменужки, маргаритки и момини сълзи. На другия ден ме беше отлайквал. След половин ден се появиха Роки 1, 2, 3 и 4, които дружно вървяха от ник на ник и обясняваха гръмко колко са бездарни Аристофан, Птоломей и Трандафор. Последното пак бяха никове, които вероятно бяха направили великата грешка да си спестят ласкателствата и бяха низвергнати до простосмъртни. А потребителите прииждаха всеки ден. Реших да отскоча и до друго място, където някой се изпусна, че публикувал - зер да не губим поглед върху световната култура - и там ме посрещнаха Шилер, Байрон, 7/8 сезона и 25 малки черни негърчета. Там, понеже не беше ясно кой те слага в любими, гръмко се разменяха коментари от сорта: Ако знаеш къде ми бръкна! Слагам в любими!!! (Не посмях да питам къде са бръкнали, страх ме беше да не разбера :).... Прескочих до още един сайт, и още един, и още един, недоказани приятели започнаха да ме открехват, че никът Самуил 8 е всъщност прикритие на Джаста Праста 2, а Питагор 16 е гей и се представя за жена... В определени дни по пълнолуние Антоан дьо Сент Екзюпери вампирясваше и заедно с Дракула влизаха в словесен дуел, пълнеха коментарното поле и си разменяха рецепти за Бьоф Строганофффф, защото ги мързяло да се видят на по кафе.
А стиховете? Ех, че кой има време да пише днес, когато целият интернет е пълен с гении :)
© Валентина Йотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Дени, разменната монета е глупава, спамовете са глупави. Получавала съм на лични най-разнообразни съобщения. Хора, които не искат да афишират симпатиите си. Или обратното
-
Разменянето е наистина глупаво, но според мен не е основното в сайта. Четенето и споделяне на искрено мнение е важно. Това не е изчезнало, според мен. Не виждам някой толкова да се засяга от критиката, когато тя не е изразена с обиди. На мен ми се е случило само веднъж в този сайт. Според мен, ако човек не се задълбочава в споровете, би могъл да чете и да пише за забавление, без да попива всички негативни емоции,, които хората са натрупали. Все пак.. творенето не бива да е изнервящо, не бива да е на база разменяне, а на удоволствие и искреност.
-
Краси, няма разбира се нищо лошо и в "докосна ме" и в "бръкна ми", но когато се сеят на килограм ми става смешни. То е ясно иначе, че ни въздействат по такъв начин. Прегръдки. Не съм искала да обидя никого с тази ми "изповед".
-
Краси, добрата воля невинаги е добре приета, хубаво е да броим до 10, преди да сторим нещо, но не го умеем
-
Петре, малък ми е опитът с руските сайтове, публикувам само в стихи.ру, интересното е, че ме четат, но дали нещо разбират, няма как да знам. Това с добрата дума е малко идилично. Когато кажеш нещо, дори добронамерено, отсрещният заема на секундата отбранителна позиция.Най-добрият ми приятел и съветник в творчеството винаги е бил БЕЗПОЩАДЕН. И знаеш ли - благодарна съм му. Защото след години разбирам, че е бил прав. И това, че ме е кастрил, никога не ми е попречило да останем приятели. Но със сигурност съм забелязала, че ах и ох не ти помагат да израстеш като творец.
И за да бъда абсолютно точна, ще дам пример с чалгата. Когато се появи за първи път в края на 80-те години, направо онемявах от това, че се харесваше. Е, 30 години по-късно хубавата музика е изместена от всякакви чалгаизпълнения, точно защото е имало хора, които са ахкали и охкали и са създали нова масова култура, тресавище, от което не може да се измъкнеш. Все се надявам да чуя песни като Какво е лятото какво и Безсъние. -
Не мисля, че да се намери баланс е трудно, вижте какво се случва в руските сайтове за поезия. Въпрос на толерантност е, и на манталитет като цяло. Българският манталитет е не особено толерантен към инакомислещите. Казвам го от опит, като човек, който е имал, и продължава да има досег с различни култури и националности. На мен лично много ми пречеше този наш манталитет, докато живях в България. Другото е онова с нашите и вашите. Е, от това отърване няма, май и не искаме да има, нали? Нашето гардже винаги си е най-хубавото, ако ще и да е грозничко и глупавичко. Нали си е наше...
Мила родна картинка, затворили сме се в черупките си, и излизане навън няма...
Другото е добрата дума, която все ни е толкова трудно да кажем за хубавото, ама - от сърце да я кажем.
Та така...😊 -
Краси, трудно е да се намери баланс, но това си е практиката. И тук, и в другите сайтове, които съм имала шанса да посетя. И макар че се ограничих само до два, общо взето положението е еднакво навсякъде.
-
Абе това с бръкването най ме кефи, макар че и мен ме напиняло понякога така да река, а може и да съм рекла на нещо, дето ме е разтърсило
-
Аааа, ако говорим за любими коментари, на мен любимото ми е "Докосна ме" . Все ми идва да попитам - "Къде?" Ама сдържам се.
-
Ирен - ами така е, май Но по този въпрос и друг път е писано, и шаблони за коментари са коментирани - Върховно, страхотно, невероятно, ако знаеш само къде ми бръкна (това ми е любимо), и какво ли не, както казах - здраве да е
Колкото до минусите - и това сме го преживели и на други места.
Марианка, да се запитаме кое е толкова важното тука - да споделяме или да получаваме звездички? -
Нищо лошо няма, Пепи, но, както казах, се превръща в разменна монета. То и с коментарите е така, де, ама здраве да е
-
Аха ... "Ако нещо не е наред, не е от опциите, а от нас, потребителите."
-
Няма анонимност в нета! Ако тук не се вижда кой те е сложил в "любими", но иска да го оповести публично, нека си го прави. Какво лошо има да изказва симпатиите си публично?
Ако ли не, на ЛС ще му напише "сложих те в "любими" и пак ще има да си връщат.
Да не говорим, че и такива закачки пораждат и свързани произведения.
Опциите са си много добре обмислени. Ако нещо не е наред, не е от опциите, а от нас, потребителите. -
Ирен, нищо против функцията, но според мен и тя трябва да е анонимна, като оценките. Иначе се надпреварваме, а това понякога е обидно, защото всеки знае стойността на творението си, може да го оцени добро ли е, или не. И ако с лопата те фъргат на манивелата, само и само да отвърнеш - е, не, не ми трябва такова лайкване
-
Всеки човек сам за себе си знае кое защо го прави. И е абсурдно да трябва да се обеснява на другите. Чуствителността на хората е различна, възпитанието, самочувствието, самооценката. Кои сме ние, че да съдим? Ще споделя само, че аз много харесвам функцията "любими". Никак не държа авторът да знае, че слагам в любими, нека да е анонимно, но обичам да "прибирам" това, което за мен наистина е ценно. Там, в "любими" съм надничала за да избера за кое произведение да спредна колаж. Или пък в ден в който прочета 3-4 нови "бози", бръкна в "любими" и споделя в страницата във фб, нещо старичко, но според мен ценно с останалите. Ето такива "не важни" нещица ползвам папка "любими" и си я обичам. Пък който иска нека си киселее, че съм му сложила сърчице.
-
Е, сега поне ще влезеш
-
Имам, а наблюденията са в продължение на 11 години, време достатъчно за всичко
-
Завет, наблюдения, както ти казах, нито ред не е измислен тук, ама нито ред
-
Ми не е ли така, ако искаш да благодариш персонално, можеш и на лични съобщения, нали Не че пък личните също да не се използват за активна комуникаци, ооо, вярвай ми, такива писма се завихрят, че ум да ти зайде
-
Мариана, силно ми се иска да е така, вярвай ми.
-
Е, кажи му аго, че да е драго. Няма как да се избегне. Между другото ниго ред не е измислен - особено този, дето потребителят за 3 минути беше прочел всичките ми произведения и ги беше харесал, препоръчал и турнал в любими. Това в друг сайт.
Никой не си дава сметка, че коментарът не е доказателство
1. Че произведението е прочетено.
2. Че е асимилирано.
3. Дори че е харесано.
Но друго си е на всеослушание да извикаш: Благодаря, еди-кой си, за Любими.
Хем да те чуят, хем да минат през теб, па да видят какво аджеба си сътворил толкова върховно -
Мариана, тук е разковничето. Едно време автори плс ти даваше възможност да видиш кой как е гласувал, мисля, че сега би трябвало да отпадне опцията да виждаш кой те слага в любими - така ще спре да бъде поне разменна монета, както са коментарите
-
Между другото и аз имам някои неща в Любими - фотографии на Краси, стихове на някои хора, но да си призная, не ми е оставало много време да се върна към тях. Просто няма време, ама никакво.
-
Аз слагам в любими когато ми хареса нещо. Дали ще се върна после не знам. Правя го спонтанно, не заради обратната връзка. И това няма нищо общо с интернет. Когато не ми хареса нещо обаче, не мога да го сложа в “омразни”. Админинът да си вземе билешка, значи, да тури един бутон таковата. 😊👍
-
Недей, моля те, винаги съм се чудила на хората, които слагат в любими де що им се изпречи на пътя - кога ще се върнат към тях, толкова време е нужно да препрочетеш някой разказ, например. И защо го правят? Какво печелят - ответна реакция ли, да си помпат самочувствието
-
Аз нямам мускули, и не съм от Пловдив! Интернет е измислен за трансфер на банкови данни през 70-те години, но това е ясно. Да казвам ли, че не те лайкнах сега? Лайк-от лайка, тоест - лаене. 😊
Предпоследното изречение в текста ти е важно. -
Не е само това, Блу, размяната на пароли и никове е повсеместна, току-що видях един ник, за когото знам, че е с 80 процента загуба на зрението, да напише 3 коментара в рамките на 2 минути
Стават и чудеса -
Така е, но... " разни хора, ..." .Не случайно има степени на анонимност - звездички и любими.
-
Дори е полезна, Блу
Особено ме впечатлява изразът: Благодаря за Любими, еди-кой си!
А еди-кой се, решил просто да остане неафиширан? Нали неслучайно така е решил? Но авторът силно държи да подчертае кой го е сложил в Любими -
Май на моменти имаме нужда и от виртуална изолация освен от физическа.
-
Да, Марианка, тук сме мускулести и пичове, а навън
Все си мисля, че някой психиатър е измислил интернета Един вид безплатна терапия.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
