Предисловие
Напоследък се води грамадна дискусия за това – какво са мислите, как ни тормозят и как да ги вкарваме в кошарата. Първият докладчик – Роси - повдигна темата, оплака се от тяхното поведение и обидно ги нарече ‘овци’, които се появяват неочаквано, държат се като нахални мухи, а също така се похвали със странните си методи за борбата. Публиката онемя, ама после в хор започнаха да говорят и да се прескачат, ама без да стават от местата си . След това Пепи се престраши, качи се на катедрата и дръпна една реч, за поМислите, и обстойно обрисува частния случай на ... ‘поМѝсла, мѝсла - женска мисъл без мисъл’ ... след което се заредиха безразборни коментари от участниците ...
Та ... започвам и аз ...
Този форум и гюрултия много ми мязат на емблематичния случай от средновековието .....
Събрали се маститите учени на редовното си научно събрание да обсъждат нещата от живота и да нищят тайните на вселената. Не че били много учени, но времето било такова, че простолюдието си живеело щастливо във своята безпросветност, а търтейте отгоре (аристокрацията) че чудела с какво да се забавлява, та измислили такива сборища – там всеки многоимотен се надувал като пуяк и хвърлял прах в очите на околните, показвайки колко е умен и до какви дълбини на шашкащото познание е достигнал (или задълбал навътре) . Спорове се водели , другите също напушвали пушилка около себе си, опонирали – кои лениво, кои със жар и шпага ... приятно било. Даже и за страничния ефект, че простолюдието притихвало страхопочтително, осъзнавайки дълбините на своята глупост и невежество, а също така и в съзнанието им начуквали аксиомата, че тези , отгоре, са мнооого мъдри и е глупаво да се роптае срещу тях. Словесната битка била жестока – жизненоважната тема на предъвкването била –
Имат ли къртиците очи ??? !!!
Едни доказвали, че на тях очи не са им нужни, следователно – нямат, другите защитавали обратната теза ... Купонът ( дебатът) бил в апогея си ... когато ... ........ Един от градинарите, който не бил добре обработен, се престрашил и се изтъпанчил пред маститите и заявил:
- Много дълго слушах дълбокомислените дебати относно въпроса –Ако смея да помогна , по силата на своето невежество , мога да донеса една истинска къртица от градината и ... може би ще допринеса с нещо за ...
Всички скочили на крака, а някои си извадили шпагите. Това направо било кощунство – как така някакъв си селяк ще им разваля маститата приказка и пудрене ???!!!
----
Хм, влизам в ролята на ГРАДИНАРЯ и ... започвам
Събирам своите мисли да мисля какво точно представляват МИСЛИТЕ
... (тук има малък антракт, свързан с ритуала на събиране на мисли ... при мен той е свързан с отвратителния нездравословен навик да използвам помощни средства – кафе + цигара – действа безотказно и ми дава пет минути покой через изпразване на главата от такива навлеци, туп – туп вслушване на сърдечния ритъм, възмутен от отровите + малко адреналин и предвкусване на думичките които ще наредя ... приготвям си опорните точки – квантовата теория, теорията за относителността, котката на Шрьодингер, тук таме дочуто за медицината, психологията, поговорките, математиката, живописта , и ... ((това вече няма да го напиша)) , закачвам се на тавана (((това е част от десерта, тъй че - после))) до най – тлъстата паяжина и започвам да наблюдавам творческия процес дет на екрана се редят следните букви ) :
Мислите са като ковидчетата и като дяволчетата – никой не ги е виждал, не ги е пипвал, но те имат потресаващо присъствие и значение в живота на хората.
Първо – квантовата теория – оттам ще цитирам изрезката за двойната същност на нано – пико нещотоси – за да може все пак да се обясни научно това, което не може да се обясни, са ни казали, че нано – пико – нещото веднъж е материално (фотони с маса.. ), ама другият път е нематериално (електромагнитени вълни или ...) ... А в тази теория се споменава, че е невъзможно да изучиш самото мислене, защото всеки интеракт с тях води до тяхната промяна ... и резултата във всички изследвания няма да е валиден ... и накрая за котката на Шрьодингер – съмнението винаги гризе човека, когато не вижда предмета (котката ... мисълта де) лично.
По телевизора на нас , като на лаици, ни пускат клипчета, където има нещо като топчета (неврони), дето си светкат и по тънки нишки дразнят съседните топчета (неврони) ... двамата си мигат (вероятно по морзовата азбука) , говорят си нещо – а отдолу стои надпис, дето ни обяснява, че това е мисловния процес, такава е тайната на мисловния процес, а накрая това мигане се било съхранявало на химическа флашка (дето никога не ни я показват ... а на всичко отгоре тези флашки често дефектирали, поради което човек забравял, често повтарял грешките си, а на старини вече съвсем дефектирали и човек се вдетинявал напълно – използвал само ‘фабричните си настройки !!! (о ужас) . Както и да е, с две думи – присъствайте вечерно време в Търново, за да видите ефектното святкащо шоу на ‘Звук и Светлина’ над Царевец ... същото е.
Алтеративно , като ковидчетата, мислите ги има на живо, щъкат из цялото ни тяло като тромбоцити или като холестерол, но и помагат да сме живи. Смазват артериите, а ако някъде получим дупка те се скупчват там, запушват пробойната ... така болежката преминава и сме като нови с незабележимата кръпка. Заложеното им групово поведение е обусловено от природата и ни спасява при повечето критични ситуации.
Проблемът на мислите е в тяхната форма и собствена самостоятелна активност ... Ще поясня –
Има кръгли, квадратни, топчести, змиевидни (дето се завират където си искат, обикновенно в най – неподходящото място), такива, с пипалца като на ковидчетата (вижте плашещите рекламни клипчета по телевизията ), остри като стрелички и дебели и тумбести, които засядат (например в гърлото) и не ти дават да дишаш ... има бързи като светкавица, бавни като охлюв, с неподлежащ траекторен контрол, ... има и такива като пиявици и кърлежи – докато не ни изпият кръвчицата, не пускат, ... има ефирни, заставящи сърцето да ни тупка радостно и крилцата ни да се разперят за полет, но има и такива гадни, дето като с мълния ни спират сърцето, или такива подли, които се загнездват дълбоко, започват да дразнят и човъркат ... и тогава всички останали мисли се скупчват там ... тогава човек няма други мисли, освен за скупчената буца и просто блокира ... Това е чуденката за докторите – здрав, прав, ама дробът му например се е сдухал и е станал на дупки от притеснения – ‘автоимунно е', заявяват те и си измиват ръцете, предписват диазепам и в по – тежките случаи те изпращат за ремонт в психиатрията. Други външни симптоми на тази мислена вакханалия се – загуба на тегло, тотално сдухване, смръчкване на кожата, прегърбване (под мисловната тежест) ... Това е най – честия начин на хората да се самозатрият физически. Другата им особеносте, че мислите са силно заразни. Разпространяват се по въздушни звуков път, засягат околните слушатели с непредвидими последствия. Най страшни са пандемийте от мисли, лишавайки хората от активност и смачквайки ги да мислят със собствения си мозък, че ... живеят в социализъм, комунизъм, социален капитализъм, демокрация ... измислени болести и предстоящи планетарни катастрофи и какво ли не, включително и за религиозните канони.
Хм, Ами май трябва да спомена и последния вариант, при който вече има тотална липса на мисли . Естествено в дискусията този случай не се споменава, защото няма да се намери докладчик, който вече няма никакви мисли ( освен за храна и сън) , и дори мисъл за да направи изложение на конференцията за ползата и вредата от мислите ... няма да се появи в главата му.
Естествено, както в случая на средновековната конференция, градинарското ми предложение ще бъде отхвърлено и дискусията ще си продължи по утъпкания път за маститите учени.
----
Бележки на автора
Контролът върху мислите е трудно занимание, трябва да се пипа внимателно и нежно за да не се повреждат. Мозъкът е тоя, дето ги произвежда и ги пръска по цялото тяло , даже и върху околните. Но ако се замислим – мозъкът мисли че мисли. И Както споменах в началото, има няколко метода на обгрижване, включително и да повисиш на тавана.
- Най елементарният начин е да ги разредиш или да ги омаеш със производни на спирта
- Малко по – нечестен начин е да ги залъжеш с дрънкалка, или да ги захлупиш с някаква по – голяма мисъл, като почивка, излет, плаж, море, секс, ...
- Трети начин е да ги игнорираш и да броиш овце или да събираш марки например
- Най – работещият при мен – зяпам си се от тавана (аз, горният) и си се чудя как така не мога (аз , долният) да си контролирам мислите, имам си тяло, към което е прикрепена душа, която в момента предъвква и преживя миналите и бъдещите събития, амииии , що не го оставя (долният) да си се накефи, а аз (горният) ще използвам това време да си се наспя ...
Ако искайте – вярвайте .. ако не ... оплачете се в дискусията с коментар
© Пламен Todos los derechos reservados