14 ago 2011, 10:19

Не се отнася за вас 

  Prosa » Otros
983 0 18
2 мин за четене

     Това да те пуснат да погледнеш зад стените на градеца Бейл, намиращ се в държавата Зейл - на планетата Пейл, едно време си беше направо чудо над чудесата, а пък да ти разрешат да пребиваваш оттатък преградите, беше рядко изключение, допускащо се само за избраните. Още след дипломирането си в Пейлския университет, Хрез положи неимоверни усилия да бъде забелязан от Големите и направи всичко, наредено му от тях, с крехката надежда, че в един хубав ден те ще му предоставят възможност поне за миг да зърне какво има зад стените. За да постигне тази си заветна цел той упорито се захвана да лиже, да маже, да пълзи, да се вие и увива, където беше най-гнусно и където други и носа не биха си подали. Но Хрез беше готов на всичко, за да заслужи благоволението на построилите стените. Докато щастието му се усмихна, някак трапчинково и много чаровно… Ура, ура, ура, те най-сетне го забелязаха! Въздигнаха го в член на тъй наречената Пейлска Защитност, което автоматично го оттласна високо над преградите, за да изпълнява по всички краища на планетата Пейл важни мисии, възложени му от Големите, които незабавно го обградиха с внимание и дори му позволиха да понаучи няколко езика, говорещи се зад стените. Зор видя Хрез, че милият дори и на своя роден език допускаше най-малко по две правописни грешки във всяка дума, а какво остава на чуждите!  Ето защо той стана толкова речовит и омайващ публиката, че когато и на шега си отвореше устата, всички започваха да го гледат с изумление, мислейки си, че им говори не пейлянин, а някакъв извисен извънпланетарен субект. Но тъй като управляващите държавата Зейл бяха още по-зле с езиците, те не забелязваха тези малки пропуски в образованието на Хрез.  Така той растеше и се издуваше, издуваше се и растеше, докато се почувства по-голям от големите и по-силен от силните и в един прекрасен ден, с помощта на някой и друг номер, който бе понаучил в ограденото пространство, но бе доусъвършенствал зад стените, със завиден замах, отне властта от издигналите го и успя да ориентира цялата Пейлска Защитност да работи единствено и само за Него. Но тъй като си бе хитър, с помощта на впрягането на най-големите умове на своето време, незабавно се зае да направи стените невидими. Така Зейляните живееха с илюзията, че са свободни, а органите по сигурността непрекъснато им прожектираха по странните незабележими прегради точно определени, предварително цензурирани  филми и всичко си вървеше по мед и масло, които потекоха в изобилие не само по улиците на градеца Бейл, но и по наченките от магистрали между всички селища в държавата Зейл. Хрез също си сложи шапка - невидимка и на чудната сцена, със замах на виртуоз, продължи да дирижира многобройните кукли на конци.

Но, за Бога,  да не си помислите нещо друго! Та това се случи на планетата Пейл и то много, много отдавна…

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Е, браво. Всеки път разказите ти са колкото кратки, толкова и смислени. Нещо, което не се получава всеки път и с лекота. Аз може би и затова съм почитател на дългите повествования и задълбочените описания на душевности и храктери . Поздрав.
  • Интересна образност и колорит!
    Поздравленя, Роси!
  • Всеки пречупва нещата през собственото си съзнание,поздрави и усмивки
  • Наистина повече натъжава, отколкото усмихва, Роси! Поздрав!
  • Когато някой изрично подчертава, и то в заглавие, че нещо не се отнася за мен, ставам страшно подозрителен. Че аз по-глупав ли съм от автора ? И започвам да чета и мисля, да мисля и чета, докато се потопя в атмосферата на разказаното.
    И ООООО, еврика, наистина не съм тъп, разбрах смисъла ...
    Мога само да допълня, че нищо ново и чрезвичайно /пусти русизми/ не се случва. Разликата е само, че днес вече всичко е явно и ясно обявено и не ни правят на балъци, като преди време.
    Е, и това все пак е някакво постижение по трънливия ни път към демокрацията ...
    За всеки случай нищо по-добро не може да предложи никой в този момент, защото където и да бръкнеш е мръсотия, натрупвана И по времето на днешните критици, вчерашни управници на държавата.
    Рано или късно трябва да се започне почистване. Жалкото е, че не всички "чистачи" са чисти и край сухото ще гори и суровото ...
  • По света и у нас...
    Поздрав, Роси!
  • Много ясно и точно! Няма безплатен обяд! С поздравления, Роси!
  • хубаво казано и написано...
    много точно предадена действителноста, Росица...
    най-сърдечно...
  • Въпрос на гледна точка... за ценностите, които са с приоритет в живота ни...
    Едно погрешно подреждане на ценности - и хоп, зад стената и мърсотията и вонята...
    Винаги съм смятала, че свободата е състояние на духа и ТОВА не може да се заключи, отнеме, унищожи... защото духът е вечен.
    Тленни са само ежбите Пейлянски...
    Идеално става за подкатегория философска... жалко че в тази категория няма такава подкатегория
    Браво, Роси!
    " Ясно, стегнато, точно!"
    ДА!!!

  • Поздравления, Роси!
  • Поздрави и усмивки!
  • "Не сме от тях, как`Сийке...", ама дали?!
    Поздрав!
  • Поздрав,Роси!За духа ти! На пейланите, за които аз се сещам, не им трябва материална стена , те я имат в главите си.
  • честито на позналите се!!!

    поздравления, Роси за прекрасната картинка, която си описала...!
    стените някои още ги носят в себе си. поколения трябва да минат за да се промени нещо...за жалост ще е трудно!
    Мойсей 40 години е въртял евреите из пустинята като излезли от Египет!
    и не защото не е знаел пътя, а за да измрат родените в робство, Роси...!

    поздравления още веднъж!!!


  • Нелоша пародия на милата ни родна действителност. Някак си ме натъжи, отколкото разсмя. Поздрав!
  • !!!
  • Ясно, стегнато, точно!
Propuestas
: ??:??