Не се отнася за вас
Това да те пуснат да погледнеш зад стените на градеца Бейл, намиращ се в държавата Зейл - на планетата Пейл, едно време си беше направо чудо над чудесата, а пък да ти разрешат да пребиваваш оттатък преградите, беше рядко изключение, допускащо се само за избраните. Още след дипломирането си в Пейлския университет, Хрез положи неимоверни усилия да бъде забелязан от Големите и направи всичко, наредено му от тях, с крехката надежда, че в един хубав ден те ще му предоставят възможност поне за миг да зърне какво има зад стените. За да постигне тази си заветна цел той упорито се захвана да лиже, да маже, да пълзи, да се вие и увива, където беше най-гнусно и където други и носа не биха си подали. Но Хрез беше готов на всичко, за да заслужи благоволението на построилите стените. Докато щастието му се усмихна, някак трапчинково и много чаровно… Ура, ура, ура, те най-сетне го забелязаха! Въздигнаха го в член на тъй наречената Пейлска Защитност, което автоматично го оттласна високо над преградите, за да изпълнява по всички краища на планетата Пейл важни мисии, възложени му от Големите, които незабавно го обградиха с внимание и дори му позволиха да понаучи няколко езика, говорещи се зад стените. Зор видя Хрез, че милият дори и на своя роден език допускаше най-малко по две правописни грешки във всяка дума, а какво остава на чуждите! Ето защо той стана толкова речовит и омайващ публиката, че когато и на шега си отвореше устата, всички започваха да го гледат с изумление, мислейки си, че им говори не пейлянин, а някакъв извисен извънпланетарен субект. Но тъй като управляващите държавата Зейл бяха още по-зле с езиците, те не забелязваха тези малки пропуски в образованието на Хрез. Така той растеше и се издуваше, издуваше се и растеше, докато се почувства по-голям от големите и по-силен от силните и в един прекрасен ден, с помощта на някой и друг номер, който бе понаучил в ограденото пространство, но бе доусъвършенствал зад стените, със завиден замах, отне властта от издигналите го и успя да ориентира цялата Пейлска Защитност да работи единствено и само за Него. Но тъй като си бе хитър, с помощта на впрягането на най-големите умове на своето време, незабавно се зае да направи стените невидими. Така Зейляните живееха с илюзията, че са свободни, а органите по сигурността непрекъснато им прожектираха по странните незабележими прегради точно определени, предварително цензурирани филми и всичко си вървеше по мед и масло, които потекоха в изобилие не само по улиците на градеца Бейл, но и по наченките от магистрали между всички селища в държавата Зейл. Хрез също си сложи шапка - невидимка и на чудната сцена, със замах на виртуоз, продължи да дирижира многобройните кукли на конци.
Но, за Бога, да не си помислите нещо друго! Та това се случи на планетата Пейл и то много, много отдавна…
© Росица Танчева All rights reserved.
. Поздрав.
