Виж сега, всичко ще ти кажа, обаче обещай, че няма да ми се сърдиш... много. Случи се абсолютно спонтанно, както повечето неща при мен, а ти винаги си казвал, че в това ми е чарът. Чакай де, не бързай, ще започна съвсем отначало, за да схванеш идеята.
Нали знаеш, че още като дете обичах да съчинявам разни истории и пописвах стихчета. Не знам дали помниш онзи, младия учител по литература, дето се беше амбицирал и направи кръжок за ей такива малки генийчета като мен. Много на сериозно ме вземаше тоя човек, бях му любимка, защото от сърце се забавлявах с идеите, които ни подхвърляше и включвах въображението си на макс. А знаеш какво става в такива случаи, чел си ме достатъчно.
Именно той беше човекът, който реши, че моята поезия трябва да бъде популяризирана на всяка цена, и лично занесе мои стихове в редакцията на най-четения местен вестник. Беше въодушевен много повече и от мен, че и от близките ми, когато ги видя публикувани. Аз някак си не можах да се заразя от всеобщия ентусиазъм, имах други интереси, и след като завърших, напълно зарязах писането. Е, понякога си спомнях с умиление за тези юношески писателски изблици, но пък кой ли не е опитвал да пише в тази възраст? На някои им се получава по-добре, при други е просто мил израз на бушуващи емоции и хормони.
Както и да е, вече бях завършила висшето си образование, работех по специалността си и в ума ми имаше всичко друго, но не и поезия, когато открих един литературен сайт, съвсем случайно. Просто се ровех из нета, опитвайки се да залъжа скуката. Зачетох и ми стана интересно - беше пълно с всякакви публикации, и неусетно, в течение на няколко дни, все намирах време да надзърна там и да попрочета по нещо. Усетих как интересът ми нараства и как провокира нещо в мен, което смятах за отдавна отминало.
Така че се регистрирах и отначало плахо, а след това все по-уверено започнах да пиша. Странно усещане беше - тръпнещо, гъделичкащо. Възбуждащо. Беше ми не по-малко забавно от открития флирт с приятни мъже, които знаят как да ухажват. И в повечето случаи - много по-удовлетворяващо.
Познаваш ме добре, за да знаеш колко са ми били интересни хората винаги. Това виртуално местенце се оказа много удобна позиция, откъдето можех да наблюдавам и да събирам впечатления. Кой знае защо нямах много недоброжелатели, като цяло тези, които посещаваха моя блог, бяха по-скоро дружелюбно настроени. Вълнувах се искрено от такива, които ми казваха, че са се регистрирали, само за да ме поздравят, или пък че сами опитват да пишат под влияние на четеното при мен. Веднъж се разплаках от личното съобщение на една жена, която ми сподели как един мой разказ ù повлиял до такава степен, че преосмислила някои свои постъпки и това променило живота ù. Странно, но при мен така и не се появи нито един анонимен читател, а други хора, с които се сприятелих, споделяха, че анонимните са истинско бедствие.
Разбира се, имаше и критично настроени, това е съвсем естествено. Честно да ти кажа, понякога критичните коментари ми бяха по-интересни от възторжените хвалби, и бих се радвала да са повече, ако измежду тях се срещаха повече добронамерени. Но за жалост повечето си бяха дребнаво злостни и безмислено заядливи, дори брутални. Винаги и навсякъде е имало и ще има хора с комплекси, а се оказа, че нетното пространство е един чудесен начин да ги развихриш с пълна сила.
Така че не успях да се подразня от подмятанията, че съм толкова популярна и четена заради добре изглеждащата моя снимка в профила ми. Ами да, добре изглеждам, вероятно трябва да се извиня за това и да наведа виновно глава, след което да си сменя снимката с тази на баба ми. Примерно. За да не дразня някои господа с вида си, а други - да не разсейвам, докато така упорито се опитват да ме четат, въпреки че намират написаното от мен за не дотам интригуващо.
Тогава се появи и още един вид "доброжелатели". Тези, дето предлагат щедро помощта и услугите си. Професионалисти отвсякъде. Четат, редактират, дават съвети, готови да помогнат по всякакъв начин - учтиви, благоразположени, почти мъдри. Обаче - мъже. И всички до един търсят освободената, интелигентна, добре изглеждаща жена, може би не точно в този ред. Да ги пита човек за какво им е точно тя, когато това, което искат, могат да си го получат и от не чак дотам интелигентно девойче с приятна външност, стига да е достатъчно сговорчиво. Е, за тяхна изненада се оказа, че аз не съм. По-скоро бях наивна, от тези смешни хора, дето все търсят да видят бяло там, където другите виждат само чернилка. Както и да е, човек се учи най-често и най-ефикасно от собствените си грешки. Така че реших да се абстрахирам напълно от подобни "примамливи" оферти - с приятели дори се шегувахме, че ако ще приемам нечия протегната ръка от тук нататък, то тя ще е само женска.
И тогава ми хрумна тази идея. Бях чувала, че има хора с по два и повече профила. Така че реших да опитам и аз. Междувременно бях започнала да публикувам и на други места, където бях напълно анонимна, и за моя радост - хората харесваха нещата ми. Знаеш колко обичам да експериментирам, най-вече затова го направих. Смених напълно самоличността си. Започнах да пиша под ново име и под ново лице. И... използвах твоя снимка. Знаех си, че няма да ти хареса, но моля те, не прибързвай. Другият ми профил беше от името на старата ми леля, със съответната снимка, разбира се.
Е, можеш ли да познаеш какво се случи? Леля ми е свадлива стара мома, мъжемразка до мозъка на костите си, и това ù е изписано на лицето - просто струи от нея. И в най-чаровната си възраст не е имала толкова кандидати за познанство, колкото сега, откак ползвам нейна снимка. Един лекар, един бивш учител и двама инженери, все възрастни и улегнали хора. Нямат думи да изразят възхищението си от таланта ù, учителят е просто неудържим. Мисля, че здравата е хлътнал. Ами, разбира се, че няма и дума да ù кажа - направо ще побеснее, нали я знаеш. Макар че друга на нейно място би се възползвала като нищо от ситуацийката.
А що се отнася до мъжкия ми профил с твоята снимка... какво да ти кажа. Виж, не исках да е снимка на популярен актьор-красавец, щеше да е твърде скучно. Онази твоята от последната ти фотосесия, където си със секси разкопчаната риза и небрежно брадясал ми е любима, така че използвах нея. Не разбирам защо ме гледаш така - всъщност нищо лошо не се е случило. Получавах по десетина съобщения на ден. Не подозирах, че из нета е пълно с толкова жадни за общуване момичета и жени. Някои са наистина прелестно наивни, чак сърцето ме болеше от милото им флиртуване. Други са доста смели - изглежда са с повече опит, или просто знаят какво търсят. Има и такива, които просто са зажаднели за малко топлинка и отчаяно им се иска да вярват, че могат да я получат от един мъж, който пише толкова добре, колкото изглежда. Появиха се и няколко амбициозни млади поетеси, готови очевидно на всичко, за да получат благоразположението ти и височайшото ти внимание. Само да поискаш, веднага мога да ти ги покажа. Пощата ми е пълна с купища женски снимки, някои са направо убийствени, казвам ти.
Но има едно момиче, пише наистина страхотно. Напомня ми за мен, когато бях на нейната възраст, само дето е още неуверена и малко несигурна, иначе се справя много добре. И знаеш ли - довери ми се, напълно, а аз се чувствам безкрайно отговорна и страшно се вълнувам, когато ми иска съвет и когато усещам, че мога да ù помогна. Само че има един голям проблем и наистина не зная как да се справя. Влюбена е в теб.