6 min reading
Виж сега, всичко ще ти кажа, обаче обещай, че няма да ми се сърдиш... много. Случи се абсолютно спонтанно, както повечето неща при мен, а ти винаги си казвал, че в това ми е чарът. Чакай де, не бързай, ще започна съвсем отначало, за да схванеш идеята.
Нали знаеш, че още като дете обичах да съчинявам разни истории и пописвах стихчета. Не знам дали помниш онзи, младия учител по литература, дето се беше амбицирал и направи кръжок за ей такива малки генийчета като мен. Много на сериозно ме вземаше тоя човек, бях му любимка, защото от сърце се забавлявах с идеите, които ни подхвърляше и включвах въображението си на макс. А знаеш какво става в такива случаи, чел си ме достатъчно.
Именно той беше човекът, който реши, че моята поезия трябва да бъде популяризирана на всяка цена, и лично занесе мои стихове в редакцията на най-четения местен вестник. Беше въодушевен много повече и от мен, че и от близките ми, когато ги видя публикувани. Аз някак си не можах да се заразя от всеобщия ентусиазъм, им ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up