Стоя в автобуса до момчето,което ме обича и го слушам да говори за толкова обикновени неща,които казани от него обаче ми изглеждат нежни и чаровни.Той само от време на време ме поглежда и когато се случи да срещна милите му сини очи,с трепет откривам колко се вълнуват.Той постоянно търси нещо интересно,което да ми каже,а винаги говорим за простички неща.Стоя и обръщам очи към противоположния прозорец,защото не искам да виждам момчето,което ме обича;I’m falling …
Връщам се назад само с няколко часа и виждам мъжа,който не ме обича.В неговите очи няма вълнение,нито трепет.Аз отново стоя и разговарям с него,но говорим за важни и значими неща ,с които той разбира се е по-запознат от мен.Каква е разликата?Разликата е ,че всеки негов поглед,без значение от смисъла или емоцията,които носи,е хиляди пъти по-обсебващ от най-нежното признание.Разликата е ,че той не ме кара да пренебрегвам нищо или да мисля,че не си заслужава опознаването,както винаги досега се е оказвало,а напротив – започвам да о ...