Не загубих нищо

      Стоя в автобуса до момчето,което ме обича и го слушам да говори за толкова обикновени неща,които казани от него обаче ми изглеждат нежни и чаровни.Той само от време на време ме поглежда и когато се случи да срещна милите му сини очи,с трепет откривам колко се вълнуват.Той постоянно търси нещо интересно,което да ми каже,а винаги говорим за простички неща.Стоя и обръщам очи към противоположния прозорец,защото не искам да виждам момчето,което ме обича;I’m falling …

      Връщам се назад само с няколко часа и виждам мъжа,който не ме обича.В неговите очи няма вълнение,нито трепет.Аз отново стоя и разговарям с него,но говорим за важни и значими неща ,с които той разбира се е по-запознат от мен.Каква е разликата?Разликата е ,че всеки негов поглед,без значение от смисъла или емоцията,които носи,е хиляди пъти по-обсебващ от най-нежното признание.Разликата е ,че той не ме кара да пренебрегвам нищо или да мисля,че  не си заслужава опознаването,както винаги досега се е оказвало,а напротив – започвам да откривам мистична загадъчност в самия него,която все по-трайно доминира в мислите ми и ме кара да вярвам,че искам да го познавам.Но неговите тайни го правят мъж,който никой не може да има и затова аз чувствам,че имам правото да взема от него толкова,колкото успея.Вярвам,че той е на този,който може да намери нещо свое в неговото дълбоко сърце...

     Когато се върна обратно при момчето,което ме обича,то вече не изглежда мило.Дяволска игра!Невъзможното е любимо  и ослепителната светлина на безчувствените очи – животворна енергия,така както истинското е отвратително с прекалената си простота.Тогава  смисълът осъжда истината на смърт и може би не трябва никога да се обръщам към противоположния прозорец,може би светът от другата страна няма нищо общо с този,който вижда момчето,което ме обича от своето място.

Слизам от автобуса и тръгвам..момчето несигурно махва с ръка  за довиждане,а аз разсеяно се потапям пак в кръговрата на живота между два свята,защото със сигурност ще го видя скоро пак.Не загубих нищо,но и никога не му дадох нищо.