Стои си птичето и си мисли, колко странни са птиците... някои ти чуруликат само за себе си, мислят, че светът е създаден за тях. Че всичко на този свят е създадено да им бъде в услуга. Ех...въздъхна и се изправи в гнездото. Погледна към дървото насреща. Имаше друго гнездо, пак с птички, като него. Дали бяха, като всички останали...?! Беше любознателно и любопитно птиче.
Там, от другото гнездо се надигна една глава, погледна над очилата, които бяха се изсухлили чак до човката, и спря поглед на птичето.
- Кой си ти? Как се казваш, и за какво се бориш?
- Аз съм Чирик. Птиче, като всички вас.
- А защо си с червена човка? Нашите са сиви. Ние сме най – добрите птичета, чиста порода! Ти си някакво друго, не съвсем като нас.
- Не, същото съм, като вас, само дето обичам да фантазирам, да яхвам мечтите си и да гледам света от високо. Не обичам да стоя затворено, не само в гнездото. Не обичам да живея на тясно с другите птички. Искам свобода. Избягах от семейното гнездо и си намерих едно малко, с ...