5 jul 2020, 7:44

Ний сме дяволи червени

  Prosa » De humor
1.1K 0 1
1 мин за четене

Това се случи в крехката предучилищна възраст. Бях при баба и дядо в малък провинциален град. Приятелят ми – комшийско момче – се похвали с джобното си фенерче. То имаше зелен и червен филтър. Здрачаваше се и не ни отне много време да достигнем до идеята, че ако осветим отдолу лицата си в червено, ще сме досущ като две изчадия на ада и следователно ще можем да всеем смут и страх в сърцето на всеки срещнат. За по-голяма убедителност решихме да заявим в стихове за пъкления си произход.

За първа жертва си харесахме квартиранта на едни съседи. Той живееше в мазата, чийто прозорец беше точно на нивото на улицата. През него се виждаше как той удобно се беше изтегнал на канапето. Коварно се прокраднахме до прозореца, осветихме се в цвета на преизподнята и издекламирахме в един глас: «Ний сме дяволи червени, от една кръв сме родени!»

Квартирантът скокна от канапето и се насочи към прозореца. Ние търтихме презглава да бягаме. Той отвори прозореца и излезе на улицата с твърдото намерение да подгони нечистата сила. Чехлите, обаче, се изхлузиха от краката му и това тури край на преследването. За голямото облекчение на дяволите червени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...