Това се случи в крехката предучилищна възраст. Бях при баба и дядо в малък провинциален град. Приятелят ми – комшийско момче – се похвали с джобното си фенерче. То имаше зелен и червен филтър. Здрачаваше се и не ни отне много време да достигнем до идеята, че ако осветим отдолу лицата си в червено, ще сме досущ като две изчадия на ада и следователно ще можем да всеем смут и страх в сърцето на всеки срещнат. За по-голяма убедителност решихме да заявим в стихове за пъкления си произход.

За първа жертва си харесахме квартиранта на едни съседи. Той живееше в мазата, чийто прозорец беше точно на нивото на улицата. През него се виждаше как той удобно се беше изтегнал на канапето. Коварно се прокраднахме до прозореца, осветихме се в цвета на преизподнята и издекламирахме в един глас: «Ний сме дяволи червени, от една кръв сме родени!»

Квартирантът скокна от канапето и се насочи към прозореца. Ние търтихме презглава да бягаме. Той отвори прозореца и излезе на улицата с твърдото намерение да подгони нечистата сила. Чехлите, обаче, се изхлузиха от краката му и това тури край на преследването. За голямото облекчение на дяволите червени.