13 nov 2010, 21:44

Нощ, делник

  Prosa » Otros
1.1K 0 4


Сърцето блъска ритмично.
Изтръскана пепел в улична локва...
Малкото червено око на фаса в изящните ръце на младия мъж описва причудливи фигури във влажния нощен въздух.
Уличен музикант дърдори с акордеон зад празната си шапка.
Блясъкът в очите на слепеца на ъгъла.
Миризма на сяра.

Пак ще вали.
Младежът затваря мобилния си и се заслушва за капки.
Погледът му се заизкачва към уличната лампа над старецът с тояжката.
Мда...Автобусът закъснява вече с десет минути.

Двайсет минути и четири цигари по-късно няма и следа от момчето, слепеца и
акордеониста.
Градът тихо издъхва, надупчен от ситния кафеникав дъжд.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Серафим Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Потокът на мисълта танцува. Асоциациативното изображение показва пулсиращата мисъл на говорещия и провокира читателя да гледа с неговите очи. Харесва ми този творчески експеримент.
  • Благодаря ви :–)
    Исках с няколко хубави щриха да придам усещане за спокойна тъга, без никакви емоционални фойерверки и ламентации този път.
    Eia атмосферата е леко тягостна наистина, надявах се да е по-тънък нюансът, тягост предполага, че е тежко на душата...
  • Усеща се тягостната атмосфера:
    "Градът тихо издъхва, надупчен от ситния кафеникав дъжд."
    В кратка форма си успял да постигнеш психологическо въздействие върху читателя, за което се изисква майсторство. Поздрав!
  • Представих си всичко нагледно и харесах.

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...