Вангел (Серафим)
69 50
13.11.2010 г., 21:44 ч.

Нощ, делник 

  Проза » Други
634 0 4
1 мин за четене


Сърцето блъска ритмично.
Изтръскана пепел в улична локва...
Малкото червено око на фаса в изящните ръце на младия мъж описва причудливи фигури във влажния нощен въздух.
Уличен музикант дърдори с акордеон зад празната си шапка.
Блясъкът в очите на слепеца на ъгъла.
Миризма на сяра.
Пак ще вали.
Младежът затваря мобилния си и се заслушва за капки.
Погледът му се заизкачва към уличната лампа над старецът с тояжката.
Мда...Автобусът закъснява вече с десет минути.

Двайсет минути и четири цигари по-късно няма и следа от момчето, слепеца и
акордеониста.
Градът тихо издъхва, надупчен от ситния кафеникав дъжд.

© Серафим Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Потокът на мисълта танцува. Асоциациативното изображение показва пулсиращата мисъл на говорещия и провокира читателя да гледа с неговите очи. Харесва ми този творчески експеримент.
  • Благодаря ви :–)
    Исках с няколко хубави щриха да придам усещане за спокойна тъга, без никакви емоционални фойерверки и ламентации този път.
    Eia атмосферата е леко тягостна наистина, надявах се да е по-тънък нюансът, тягост предполага, че е тежко на душата...
  • Усеща се тягостната атмосфера:
    "Градът тихо издъхва, надупчен от ситния кафеникав дъжд."
    В кратка форма си успял да постигнеш психологическо въздействие върху читателя, за което се изисква майсторство. Поздрав!
  • Представих си всичко нагледно и харесах.
Предложения
: ??:??