13.11.2010 г., 21:44

Нощ, делник

1.1K 0 4


Сърцето блъска ритмично.
Изтръскана пепел в улична локва...
Малкото червено око на фаса в изящните ръце на младия мъж описва причудливи фигури във влажния нощен въздух.
Уличен музикант дърдори с акордеон зад празната си шапка.
Блясъкът в очите на слепеца на ъгъла.
Миризма на сяра.

Пак ще вали.
Младежът затваря мобилния си и се заслушва за капки.
Погледът му се заизкачва към уличната лампа над старецът с тояжката.
Мда...Автобусът закъснява вече с десет минути.

Двайсет минути и четири цигари по-късно няма и следа от момчето, слепеца и
акордеониста.
Градът тихо издъхва, надупчен от ситния кафеникав дъжд.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Серафим Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Потокът на мисълта танцува. Асоциациативното изображение показва пулсиращата мисъл на говорещия и провокира читателя да гледа с неговите очи. Харесва ми този творчески експеримент.
  • Благодаря ви :–)
    Исках с няколко хубави щриха да придам усещане за спокойна тъга, без никакви емоционални фойерверки и ламентации този път.
    Eia атмосферата е леко тягостна наистина, надявах се да е по-тънък нюансът, тягост предполага, че е тежко на душата...
  • Усеща се тягостната атмосфера:
    "Градът тихо издъхва, надупчен от ситния кафеникав дъжд."
    В кратка форма си успял да постигнеш психологическо въздействие върху читателя, за което се изисква майсторство. Поздрав!
  • Представих си всичко нагледно и харесах.

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...