13 нояб. 2010 г., 21:44

Нощ, делник

1.1K 0 4


Сърцето блъска ритмично.
Изтръскана пепел в улична локва...
Малкото червено око на фаса в изящните ръце на младия мъж описва причудливи фигури във влажния нощен въздух.
Уличен музикант дърдори с акордеон зад празната си шапка.
Блясъкът в очите на слепеца на ъгъла.
Миризма на сяра.

Пак ще вали.
Младежът затваря мобилния си и се заслушва за капки.
Погледът му се заизкачва към уличната лампа над старецът с тояжката.
Мда...Автобусът закъснява вече с десет минути.

Двайсет минути и четири цигари по-късно няма и следа от момчето, слепеца и
акордеониста.
Градът тихо издъхва, надупчен от ситния кафеникав дъжд.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Серафим Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Потокът на мисълта танцува. Асоциациативното изображение показва пулсиращата мисъл на говорещия и провокира читателя да гледа с неговите очи. Харесва ми този творчески експеримент.
  • Благодаря ви :–)
    Исках с няколко хубави щриха да придам усещане за спокойна тъга, без никакви емоционални фойерверки и ламентации този път.
    Eia атмосферата е леко тягостна наистина, надявах се да е по-тънък нюансът, тягост предполага, че е тежко на душата...
  • Усеща се тягостната атмосфера:
    "Градът тихо издъхва, надупчен от ситния кафеникав дъжд."
    В кратка форма си успял да постигнеш психологическо въздействие върху читателя, за което се изисква майсторство. Поздрав!
  • Представих си всичко нагледно и харесах.

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...