Няколко мига
Измамно тихо започна този ден в Бенгази. Даря си направи кафе и с истинско наслаждение отпи първата глътка. Сякаш никога досега не бе усещала неповторимия му вкус, не бе вдъхвала аромата му... Затвори очи и се приготви да отпие отново. Тогава тишината потръпна и светът се срина... Опита се да извика, но нямаше сили. В следващия миг се озова затрупана под развалините, сама, болезнено сама, единствено със своите размити спомени. „Майчице, помогни ми, моля те!” – промълви младата жена и се пренесе в родното си градче, в малкото дворче, където сега напъпваха лалета и нарциси. Там животът винаги си течеше някак монотонно и дори я задушаваше с делничното си еднообразие, с липсата на перспектива, а сега, сега как неудържимо я привличаше! Тя зашепна молитви към Господа – да направи чудо и да я върне в бедничкия й дом. „Да бях пострадала от земетресение, щяха да ме търсят, а сега няма кой да се сети за мен”– мина й през ума и тя сякаш дочу дяволски присмех: „На никого не му пука за теб, ни на Натовци, ни на опозиционери, нито на поддържниците на Кадафи, нито пък на българското посолство, а още по-малко твоята склеротирала майка в далечната ти Родина ще се сети за теб! И защо ли да се сеща? Та нали ти я изостави – нея, вдовицата и тръгна по света пари да печелиш! Медицинска сестра в Бенгази и то след случая с българските медици, ха, ха, ха!”
„Млъкни, Сатана, млъкни!” – помъчи се да изкрещи Даря, но се получи жалко хриптене, защото не й достигна въздух. Сетне задиша по-спокойно и пак усети аромата на кафе, неустоим, тънък, прокрадващ се през пролуките на руините...
© Росица Танчева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Васил, благодаря за коментара!
-
Привет!
С нещо ми напомни книгата на М.Семов "Цената". Най-вече готови ли сме да я платим...Колко наши сънародници са "затиснати" от подобни "руини" по света.
Поздравления !!! -
Ех, кога ли ще стане възможно последното, което си написал в отзива си, Борис?!
-
Загорча ми кафето, Роси... за някои "хора" - "Петрол"... звучи гордо! А колко по хубаво е да търкаляме "благи питки", вместо огнени кълба!
-
Благодаря, Веси!
Честито Благовещение и на теб!
Дай, Боже, само благи вести! -
Антонио, Христо и Нели, благодаря за отзивите. Христо, като коментар си написал цяло есе и то много интересно. Замислих се отново...
-
Трудно се прави избор между живота и парите, които пък са нужни, за да ти осигурят живота...
Равносметката идва в мигове като тези... -
Браво, Росице! Твоята измислена страничка всъщност е миниатюрен откъс от една съществуваща реалност, характеризаща се с чудовищна и многопосочна жестокост. И неминуемо предизвиква купища въпроси и дълбоки, много сериозни разсъждения. Но най-добре да спра дотук, защото отново ме бомбардират въпросите, свързани с избирателността на така наречената "Световна общественост", която остана безучастна, когато:
- Садам Хюсеин още в началото на Иракско-Иранската война изби десетки хиляди иранци с абсолютно забранени химически бойни оръжия, чиито тела се прибираха с булдозери (част от тях съм виждал в Шираз). Значи ли, че тогава Садам Хюсеин е бил "праведник"?
- се извършваха най-жестоките междуплеменни кланета в Руанда – само за три месеца (март, април и май 1994 година )бяха изклани над 800000 души, въпреки, че ООН беше уведомен за изготвянето на списъци на хора, които да се избият. Да не говорим за ролята на Франция и САЩ.
- кюрдите, борещи се за своята независимост бяха подложени на поголовен терор.
И т.н. и т.н.
Да не би в другите арабски страни да няма вълнения, убийства, палежи и т.н.? Защо и за тези страни не се създадоха „Коалиции от държави – доброволци“? Мълчание.
И когато говорим за нашите медици осъдени на смърт в Джамахирията, не е ли „странно“, че в момента се преговаря точно с човекът, който официално подписа смъртната им присъда? Ами ако при сегашните бомбардировки между убитите цивилни в Либия има и част от намиращите се в Либия към 500, а не както се твърди 200 българи. Тогава? Що за морал и селективност е това?
А защо Даря е напуснала болната си майка и е заминала за Либия. Може би за развлечение или защото не е обичала майка си? -
Благодаря, Петя!
-
Настръхнах...
Кратко, но адски силно!
Поздрави, Роси! -
elenasim1(Елена) и Ена(Елена Гоцева), благодаря ви!
-
С Плами...
((( ))) -
Честита Първа пролет! Действителността, която приемаме или не... Поздрав! Много ми хареса краткият разказ, който ме остави с настръхнала кожа...
-
Галина и Дочка, благодаря ви за отзивите!
-
Горчи...
-
Благодаря, Ивон!
-
С поздрави, Роси!Харесах!
-
Веска и Ангел, благодаря ви!
Честита пролет! -
Като сетивен световен барометър си. Винаги ес отзоваваш в най-горещата точка. И отново на словесна висота.
Честита пролет! -
Водолея, Николай, Илко и Николина, благодаря ви за коментарите!
-
болезнено истинско, силно
Поздрав,Росе -
Няма нищо по-естествено от това децата да се пуснат от майките. Животът продължава заради децата, майките бяха...това трябва да го разберат и майките и децата. Иначе животът ще продължи да е едно недоразумение.
-
Много актуален разказ. Хареса ми и краят, който дава възможност всеки да завърши разказа така, както би му се искало...
Поздрав! -
Плами и Силви, благодаря ви за коментарите!
Честита Първа пролет! -
Оставяш винаги необятно поле за размисли, Роси...
Честита Първа пролет!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
