Eia (Росица Танчева)
436 13844
22 мар. 2011 г., 14:23

Няколко мига 

  Проза » Другие
1244 0 25
1 мин за четене

           Измамно тихо започна този ден в Бенгази. Даря си направи кафе и с истинско наслаждение отпи първата глътка. Сякаш никога досега не бе усещала неповторимия му вкус, не бе вдъхвала аромата му... Затвори очи и се приготви да отпие отново. Тогава тишината потръпна и светът се срина... Опита се да извика, но нямаше сили. В следващия миг се озова затрупана под развалините, сама, болезнено сама, единствено със своите размити спомени. „Майчице, помогни ми, моля те!” – промълви младата жена и се пренесе в родното си градче, в малкото дворче, където сега напъпваха лалета и нарциси. Там животът винаги си течеше някак монотонно и дори я задушаваше с делничното си еднообразие, с липсата на перспектива, а сега, сега как неудържимо я привличаше! Тя зашепна молитви към Господа – да направи чудо и да я върне в бедничкия й дом. „Да бях пострадала от земетресение, щяха да ме търсят, а сега няма кой да се сети за мен”– мина й през ума и тя сякаш дочу дяволски присмех: „На никого не му пука за теб, ни на Натовци, ни на опозиционери, нито на поддържниците на Кадафи, нито пък на българското посолство, а още по-малко твоята склеротирала майка в далечната ти Родина ще се сети за теб! И защо ли да се сеща? Та нали ти я изостави – нея, вдовицата и тръгна по света пари да печелиш! Медицинска сестра в Бенгази и то след случая с българските медици, ха, ха, ха!”

„Млъкни, Сатана, млъкни!” – помъчи се да изкрещи Даря, но се получи жалко хриптене, защото не й достигна въздух. Сетне задиша по-спокойно и пак усети аромата на кафе, неустоим, тънък, прокрадващ се през пролуките на руините...

© Росица Танчева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Васил, благодаря за коментара!
  • Привет!
    С нещо ми напомни книгата на М.Семов "Цената". Най-вече готови ли сме да я платим...Колко наши сънародници са "затиснати" от подобни "руини" по света.
    Поздравления !!!
  • Ех, кога ли ще стане възможно последното, което си написал в отзива си, Борис?!
  • Загорча ми кафето, Роси... за някои "хора" - "Петрол"... звучи гордо! А колко по хубаво е да търкаляме "благи питки", вместо огнени кълба!
  • Благодаря, Веси!
    Честито Благовещение и на теб!
    Дай, Боже, само благи вести!
  • Антонио, Христо и Нели, благодаря за отзивите. Христо, като коментар си написал цяло есе и то много интересно. Замислих се отново...
  • Трудно се прави избор между живота и парите, които пък са нужни, за да ти осигурят живота...
    Равносметката идва в мигове като тези...
  • Браво, Росице! Твоята измислена страничка всъщност е миниатюрен откъс от една съществуваща реалност, характеризаща се с чудовищна и многопосочна жестокост. И неминуемо предизвиква купища въпроси и дълбоки, много сериозни разсъждения. Но най-добре да спра дотук, защото отново ме бомбардират въпросите, свързани с избирателността на така наречената "Световна общественост", която остана безучастна, когато:
    - Садам Хюсеин още в началото на Иракско-Иранската война изби десетки хиляди иранци с абсолютно забранени химически бойни оръжия, чиито тела се прибираха с булдозери (част от тях съм виждал в Шираз). Значи ли, че тогава Садам Хюсеин е бил "праведник"?
    - се извършваха най-жестоките междуплеменни кланета в Руанда – само за три месеца (март, април и май 1994 година )бяха изклани над 800000 души, въпреки, че ООН беше уведомен за изготвянето на списъци на хора, които да се избият. Да не говорим за ролята на Франция и САЩ.
    - кюрдите, борещи се за своята независимост бяха подложени на поголовен терор.
    И т.н. и т.н.
    Да не би в другите арабски страни да няма вълнения, убийства, палежи и т.н.? Защо и за тези страни не се създадоха „Коалиции от държави – доброволци“? Мълчание.
    И когато говорим за нашите медици осъдени на смърт в Джамахирията, не е ли „странно“, че в момента се преговаря точно с човекът, който официално подписа смъртната им присъда? Ами ако при сегашните бомбардировки между убитите цивилни в Либия има и част от намиращите се в Либия към 500, а не както се твърди 200 българи. Тогава? Що за морал и селективност е това?
    А защо Даря е напуснала болната си майка и е заминала за Либия. Може би за развлечение или защото не е обичала майка си?
  • Благодаря, Петя!
  • Настръхнах...
    Кратко, но адски силно!
    Поздрави, Роси!
  • elenasim1(Елена) и Ена(Елена Гоцева), благодаря ви!
  • С Плами...
    ((( )))
  • Честита Първа пролет! Действителността, която приемаме или не... Поздрав! Много ми хареса краткият разказ, който ме остави с настръхнала кожа...
  • Галина и Дочка, благодаря ви за отзивите!
  • Горчи...
  • Благодаря, Ивон!
  • С поздрави, Роси!Харесах!
  • Веска и Ангел, благодаря ви!
    Честита пролет!
  • Като сетивен световен барометър си. Винаги ес отзоваваш в най-горещата точка. И отново на словесна висота.
    Честита пролет!
  • Водолея, Николай, Илко и Николина, благодаря ви за коментарите!
  • болезнено истинско, силноПоздрав,Росе
  • Няма нищо по-естествено от това децата да се пуснат от майките. Животът продължава заради децата, майките бяха...това трябва да го разберат и майките и децата. Иначе животът ще продължи да е едно недоразумение.
  • Много актуален разказ. Хареса ми и краят, който дава възможност всеки да завърши разказа така, както би му се искало...
    Поздрав!
  • Плами и Силви, благодаря ви за коментарите!
    Честита Първа пролет!
  • Оставяш винаги необятно поле за размисли, Роси...
    Честита Първа пролет!
Предложения
: ??:??