29 abr 2018, 9:58

Няколко писма до теб-12

  Prosa » Cartas
1.2K 1 1
1 мин за четене

И още само миг и с теб ще бъдем на плажа... Ще се затичаме към хоризонта, който ражда слънцето секунда по секунда, вдишване след вдишване, и туптене след туптене на сърцето ми, на сърцето ти... Ще притаим дъх, без звук и без движение, докато ивицата стане полумесец – тънък резен диня, заблестяла в светлина...Ще се хванем за ръце, когато то остане наполовина и стане оранжево като узрял портокал и ето тогава... Тогава ще се втурнем с викове към вълните, ще усетим нежната морска ласка и ще посрещнем слънцето и изгрева с възторга на отдавна жадуващите за любов, които току-що са се потопили в нея... Ще бъдем мокри на пясъка, ще се прегръщаме и ще се смеем, докато то се издигне над ивицата море-небе и засвети ежедневно и невъзмутимо ни погледне от висините... И се усмихват първите минувачи, когато тръгнем по брега – косата ти е мокра и блести на слънцето, и усмивката ти сияе, и кехлибарът в очите ти, и трапчинката на дясната ти буза е все по-често там... И когато притискам лице в мократа кожа на гърдите ти и косъмчетата там ме гъделичкат нежно по брадичката, си мисля...Нима е възможно да е толкова хубаво да съм с теб, да дишам с теб, да се смея с теб, да живея в този прекрасен и топъл морски ден и да не искам нищо повече от това да бъда с теб, където и да е..."Отивам с теб, дори на Луната..." Така ти казах снощи, когато ме попита ще дойда ли с теб, а ти се усмихна и смехът бликна през слушалката и се сля с мен... Ти си моето красиво момче, което само се готви да се изправи срещу света... А аз ще остана в сянката ти, в ариергарда, докато справедливо заслужените златни доспехи заблестят на теб... И през цялото време ще стискам ръката ти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Нима е възможно да е толкова хубаво да съм с теб, да дишам с теб, да се смея с теб, да живея в този прекрасен и топъл морски ден и да не искам нищо повече от това да бъда с теб, където и да е..." Поздравления!

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...