В понеделник работехме мълчаливо. Гледахме да насмогнем при оформянето на пратките за вечерния ферибот.
- Не знам какво й стана отведнъж - тихичко започна бай Дан - Скова се единият крак, не му обърнахме достатъчно внимание, ще мине. Прехвърли се върху другия крак, колена, глезени...
Една стара мома в махалата ни, се беше изцепила '' Ми това е отмъщението на оня горе, защото заради едната обич, сте пренебрегнали родителската забрана, и сега той ви наказва ''. Бях готов да не й обърна внимание, но й отговорих '' Ами ти, защото слушаш оня-той, за това ли стоиш още стара мома. Обичта трябва да е взаимна и няма измерение кой повече обича другия ''. Сви се като прогонено куче.
А иначе Минка си е напълно нормална жена, така де...
Сега дъщерите се грижат за нея, имала даже и инвалидна количка за тежест, но й било неудобно да ми се показва с нея, и продължава да работи във фирмата си, трудово-правни консултации.
А защо съм аз тук ли, отново изпитание на обичта ни. И вместо да залязва, тя продължава да гори и се разгаря. Щях да забравя, Минка много те хареса като човек и те кани в събота вечер в къщи, а в неделя отново на морето.
- Благодаря бай Дан - смутено отговорих - Вместо леля Минка да си почива, само аз ви трябвам, но ще дойда, не е културно да отказвам, кой знае как може да си го изтълкува.
И нали всяка жена се радва на цветя, купих три гладиола, саксия с калия, а мъжете се радваме на ракия, узо, нещо сладичко. Позвъних.
- Идваме - бодрият глас на леля Минка.
Отвори вратата тя.Облакатила се на патерица, другат под мишница.
- Казвам идваме - смееше се тя - Защото съм като стоножка, само че с четери крака... Ох, само мога да взема гладиолите... Данаилее, къде си, помагай.
Бай Дан дотърча, подадох му саксията, торбичкатс.
Масата подредена като за гости. Леля Минка шеташе на 4 крака, по-точно вървеше пред бай Дан докато той носеше печените наденички . Седна на стола с негова помощ, той подгъна коленете, клезени
Дежурната наздравица за живота, обичта между хората...
Гледах ги и истински им се радвах, че нищо не е успяло да сломи духът им и обичта един към друг.
Неусетно споменаха нещо и за това й състояние.
- Не съм сшециалист, но едно време са ме къпели във вода с тетра,може би бабински илачи. Защо не опитате с тетра, има я навсякъде по високите места. Спомням си, някакъв съсед беше катастрофирал, та му слагаха гореща плитка от чеснови стъбла, по колене, глезени да се раздвижи и успяха, хвърли бастуна.
Те се спогледаха.
- Как се казва тревата - попита бай Дан
- Тетра, не е трева, а като храст. Хората по селата я знаят и веднъж като ви я покажат, не можеш я сгреши с друга. А и плитките от чесън също ги има по селата, пробвайте...
Две-три недели отклоних поканите за плаж, исках да си бъдат сами с обичта си, радвах се на такава голяма привързаност и неизгасваща обич.
Дойдоха дъщерите им с колата , и да я вземат, приятни и весели момичета. По-точно очарователни госпожици, както се казва взели най-хубавото от гените им.
Един ден бай Дан ме попита
- Абе ти на квартира ли живееш или си е твое
- Моя си е - засмях се - Направих си груба сметка, ако стоя 10 години, трябва да платя наем 40 хиляди евро, защо да не си купя, и ако реша да си тръгна, те парите са си в нея, защо.
- На Минка много й хареса квартирата, ниска, функционална, няма стълби, асансьор. Още тогава собственика подхвърли, че има вероятност да я продаде, и договорът ни ще е година за година.Ще ми помогнеш ли да я спазарим, ти много по-добре говориш гръцки. Но не казвай на никой тук, знаеш ги какви са .
- Най-лесната работа - засмях се - Когато кажеш отиваме, а за колегите не се притеснявай, и за моята къща не знаят.
А собственика понамали цената, защото му казахме, че плащаме в брой, а той да декларира каквото си иска. Бай Дан посъбера парите, понадих и аз 10 хиляди евро, за да не тегли кредит със залог къщата. И в един хубав слънчев ден, държеше хартийката и ключовете на нов собственик.
Впрегнахме инженерните си познания, направихме плавна естакада с прапети, подравнихме плочките по пътечките, той боядисва из стаите. За два дни боядисахме в бяло къщата отвън, накупи нови сервизи, посуда.Чакаше гости за празниците, Великден, Пасха.
Въртях се из къщи, подаръци, чанти, кашончета, даже тенекия със зехтин, бе строено в коридора. Аз пък ще отскоча да видя нашите.
Беше се заздрачило когато звънна мобилният ми
- Да, бай Дан, какво има - радостно попитах - Гостите пристигнаха ли
- Да, тука са,... идвай, идвай бързо,... огромна изненада
-Ама как, какво - запелтечих
- Не питай, а идвай, чакаме те.
След полувин час съм пред тях. Къщата, пътечките и верандата грейнали в разноцветните лампички, които двамата монтирахме. Глъчката и шумотевицата се чуваха чак на улицата.
Неудобно така с празни ръце. Позвъних.
Посрещна ме леля Минка, с бастун, накуцвайки е единия крак, зад нея надничаха дъщерите й и някакво момче, последен бай Дан.
Леля Минка ме прегърна майчински
- Ох така се радваме, че те послушахме за тетрата и чесновите плитки, ето виж...
- Нее - въодушевено се засмях, ... обичта ви е победила, тя те е излекувала.
- Имаме и друга изненада, освен къщата ни, голямата ни дъщеря Ивелина, ще се омъжва, това е Иван, така се радвам - плескаше тя с ръце и се въртеше като пумпал, подкрепяйки се все още на бастуна.
Пийнахме както подобава предпразнично. Пожелах им приятни празници и се извиних, че съм обещал отдавна на родителите си да съм при тях.
Колата пееше по магистралата. Ех, колко е хубаво, да има една такава безгранична и всеобхватна обич. ''Не си попаднал на момиче, което да те харесва...'', звъняха в ушите ми думите на лела Минка. Даа, може би трябва да търся такова момиче, вероятно тя е някъде наоколо, но къде.
А на душата ми беше едно такова леко, предпразнично....
............................край.............
© Petar stoyanov Todos los derechos reservados