В понеделник  работехме мълчаливо. Гледахме да насмогнем при оформянето на пратките за вечерния ферибот.

- Не знам какво й стана отведнъж - тихичко започна бай Дан - Скова се  единият крак, не му обърнахме достатъчно внимание, ще мине. Прехвърли се върху другия крак, колена, глезени...

Една стара мома в махалата ни, се беше изцепила '' Ми това е отмъщението на оня горе, защото заради едната обич, сте пренебрегнали родителската забрана, и сега той ви наказва ''. Бях готов да не й обърна внимание, но й отговорих '' Ами ти, защото слушаш оня-той, за това ли стоиш още стара мома. Обичта трябва да е взаимна и няма измерение кой повече обича другия ''. Сви се като прогонено куче.

А иначе  Минка си е напълно нормална жена, така де...

Сега дъщерите се грижат за нея, имала даже и инвалидна количка за тежест, но й било неудобно  да ми  се показва с нея, и продължава  да работи във фирмата си, трудово-правни консултации.

А защо съм аз тук ли, отново изпитание на обичта ни. И вместо да залязва, тя продължава да гори и се разгаря. Щях да забравя, Минка много те хареса като човек и те кани в събота вечер в къщи, а в неделя отново на морето.

- Благодаря бай Дан - смутено отговорих - Вместо леля Минка да си почива, само  аз ви трябвам, но ще дойда, не е културно да отказвам, кой знае как може да си го изтълкува.

             И нали всяка жена се радва на цветя, купих три гладиола, саксия с калия, а мъжете се радваме на ракия, узо, нещо сладичко. Позвъних.

- Идваме - бодрият глас на леля Минка.

Отвори вратата тя.Облакатила се  на патерица, другат под мишница.

- Казвам идваме - смееше се тя - Защото съм като стоножка, само че с четери крака... Ох, само мога да взема гладиолите... Данаилее, къде си, помагай.

Бай Дан дотърча, подадох му саксията, торбичкатс.

Масата подредена като за гости. Леля Минка шеташе на 4 крака, по-точно вървеше пред бай Дан докато той носеше  печените наденички . Седна на стола с  негова помощ, той подгъна коленете, клезени

Дежурната наздравица за живота, обичта между хората...

Гледах ги и истински им се радвах, че нищо не е успяло да сломи духът им и обичта един към друг.

Неусетно споменаха нещо и за това й състояние.

- Не съм сшециалист, но едно време са ме къпели във вода с тетра,може би бабински илачи. Защо не опитате с тетра, има я навсякъде по високите места. Спомням си, някакъв съсед беше катастрофирал, та му слагаха гореща плитка от чеснови стъбла, по колене, глезени да се раздвижи и успяха, хвърли бастуна.

Те се спогледаха.

- Как се казва тревата - попита бай Дан

- Тетра, не е трева, а като храст. Хората по селата я знаят и веднъж като ви я покажат, не можеш я сгреши с друга. А и плитките от чесън също ги има по селата, пробвайте...

               Две-три недели отклоних поканите за плаж, исках да си бъдат сами с обичта си, радвах се на такава голяма привързаност и неизгасваща обич.

Дойдоха дъщерите им с колата , и да я вземат, приятни и весели момичета. По-точно очарователни госпожици, както се казва взели най-хубавото от гените им.

Един ден бай Дан ме попита

- Абе ти на квартира ли живееш или си е твое

- Моя си е - засмях се - Направих си груба сметка, ако стоя 10 години, трябва да платя наем 40 хиляди евро, защо да не си купя, и ако реша да си тръгна, те парите са си в нея, защо.

- На Минка много й хареса квартирата, ниска, функционална, няма стълби, асансьор. Още тогава  собственика подхвърли, че има вероятност да я продаде, и договорът ни ще е година за година.Ще ми помогнеш ли да я спазарим, ти много по-добре говориш гръцки. Но не казвай на никой тук, знаеш ги какви са .

- Най-лесната работа - засмях се - Когато кажеш  отиваме, а за колегите не се притеснявай, и за моята къща не знаят.

А собственика понамали цената, защото му казахме, че плащаме в брой, а той да декларира каквото си иска. Бай Дан посъбера парите, понадих и аз 10 хиляди евро, за да не тегли кредит със залог къщата. И в един хубав слънчев ден, държеше хартийката и ключовете  на нов собственик.

         Впрегнахме инженерните си познания, направихме плавна естакада с прапети, подравнихме плочките по пътечките, той боядисва из стаите. За два дни боядисахме в бяло къщата отвън, накупи нови сервизи, посуда.Чакаше гости за празниците, Великден, Пасха.

              Въртях се из  къщи, подаръци, чанти, кашончета, даже тенекия със зехтин, бе строено в коридора. Аз пък ще отскоча да видя нашите.

Беше се заздрачило когато звънна мобилният ми

- Да, бай Дан, какво има - радостно попитах - Гостите пристигнаха ли

- Да, тука са,... идвай, идвай бързо,... огромна изненада

-Ама как, какво - запелтечих

- Не питай, а идвай, чакаме те.

 След полувин час съм пред тях. Къщата, пътечките и верандата  грейнали в разноцветните  лампички, които двамата монтирахме. Глъчката и шумотевицата се чуваха чак на улицата.

Неудобно така с празни ръце. Позвъних.

Посрещна ме леля Минка, с бастун, накуцвайки е единия крак, зад нея надничаха дъщерите й и някакво момче, последен бай Дан.

Леля Минка ме прегърна майчински

- Ох така се радваме, че те послушахме за тетрата и чесновите плитки, ето виж...

- Нее - въодушевено се засмях, ... обичта ви е победила, тя те е излекувала.

- Имаме и друга изненада, освен къщата ни, голямата ни дъщеря Ивелина, ще се омъжва, това е Иван, така се радвам - плескаше тя с ръце и се въртеше като пумпал, подкрепяйки се все още на бастуна.

            Пийнахме както подобава предпразнично. Пожелах им приятни празници и се извиних, че съм обещал отдавна  на родителите си да съм при тях.

               Колата пееше по магистралата. Ех, колко е хубаво, да има една такава безгранична и всеобхватна  обич. ''Не си попаднал на момиче, което да те харесва...'', звъняха в ушите ми думите на лела Минка. Даа, може би трябва да търся такова момиче,  вероятно тя  е някъде наоколо, но къде.

А на душата ми беше едно такова леко, предпразнично....

............................край.............