Десети ден лежа в стая, която прилича на къс и тесен коридор. Две легла с един метър между тях. На другото легло е някакъв темерут, който за цялото време само на визитация, каза два пъти „Да“ и един път „Не“ през останалите дни гледаше тавана с празен поглед. Не, че много се оплаквам, но докато му слагаха нови системи или му сменяха абоката, виждах задниците на всички сестри. Знаех с най-голяма точност, коя е в мензис и дали носи прашки. Ако трябва да съм честен, не обичам задници. Е, не всички задници, но този на сестра Светлана ме ужасяваше. Милата руска „девочка“, тежеше 120 килограма и за пълен мой ужас носеше прашки. Страшно е да виждаш огромни топки от нагърчена сланина и протритата кожа до кафяво между бедрата. Всъщност се питам, защо мъжете пощуряват, виждайки нещо, което прилича на мида сен жак, без черупки.
- Ти, обичал ли си?
Щях да припадна от стържещия глас на глухонемия до мен.
- Амиии… Не знам… Всъщност, не… Обичал съм три пъти… Не, четири.
Започна да се киска и посиня ц ...