20 may 2007, 22:45

Онези  

  Prosa
664 0 0
1 мин за четене
... Беше поредната безсънна вечер ... изключих си компютъра , загасих телевизора ,
чух как баща ми излиза от спалнята ... легнах си в леглото и се отпуснах.
Бях  уморена , но все още в будно състояние.
В един момент тялото ми се обездвижи ,
чух силни удари по вратата ,сякаш ме предопреждаваха , че идват, странни пищящи звуци влизаха в ушите ми ,
а след това се разливаха в тялото ми ...
Беше ъ.. сякаш някой бе залепил устата ми ...
крещях , но само аз чувах виковете си ...
Исках помощ , молих се , никога до сега не беше ми се случвало...
Тази сила , която се бе вляла в мен ме хващаше за определени минути и след това ме отпускаше ...
И така до сутринта ...
След месеци когато бях забравила за случилото се...
Онези решиха,че трябва да ми напомнят за своето съществуване.
Точно когато бях започнала да ги отричам и да ги приемам за сън , за една нереалност те се появиха...
Всичко се повтаряше - не можех да се движа , да говоря , да извикам , видях ръце върху моите ...
Уплаших се ... имах чувството , че сърцето ми ще се пръсне от страх...
А след малко чух в главата си думи , толкова бързо изговаряни , че не можех да разбера нищо...
Дали искаха просто да ме  стреснат или да запишат нещо в подсъзнанието ми ?
Не знам...
След Тях започнаха да идват и странните видения за неща , които са се случили и предстоят да се случат...
А аз не ги искам... Просто не ги искам!
Не искам да знам...!

© Кристина Славова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??