20.05.2007 г., 22:45

Онези

857 0 0
1 мин за четене
... Беше поредната безсънна вечер ... изключих си компютъра , загасих телевизора ,
чух как баща ми излиза от спалнята ... легнах си в леглото и се отпуснах.
Бях  уморена , но все още в будно състояние.
В един момент тялото ми се обездвижи ,
чух силни удари по вратата ,сякаш ме предопреждаваха , че идват, странни пищящи звуци влизаха в ушите ми ,
а след това се разливаха в тялото ми ...
Беше ъ.. сякаш някой бе залепил устата ми ...
крещях , но само аз чувах виковете си ...
Исках помощ , молих се , никога до сега не беше ми се случвало...
Тази сила , която се бе вляла в мен ме хващаше за определени минути и след това ме отпускаше ...
И така до сутринта ...
След месеци когато бях забравила за случилото се...
Онези решиха,че трябва да ми напомнят за своето съществуване.
Точно когато бях започнала да ги отричам и да ги приемам за сън , за една нереалност те се появиха...
Всичко се повтаряше - не можех да се движа , да говоря , да извикам , видях ръце върху моите ...
Уплаших се ... имах чувството , че сърцето ми ще се пръсне от страх...
А след малко чух в главата си думи , толкова бързо изговаряни , че не можех да разбера нищо...
Дали искаха просто да ме  стреснат или да запишат нещо в подсъзнанието ми ?
Не знам...
След Тях започнаха да идват и странните видения за неща , които са се случили и предстоят да се случат...
А аз не ги искам... Просто не ги искам!
Не искам да знам...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...