15 may 2012, 12:36

Опушено небе 

  Prosa » Relatos
1584 0 31
2 мин за четене

Заболя кожарят Велико. Сви се  като ощавена кожа. На Стоянка  останаха четирите сирачета и  мъжовите дългове. Трохите от  залъка събираше, за  да изучи по-големичкото от момичетата. Погледнеше ли в черноочкото Кате, виждаше умните очи на Велико.

- Бащичко - казваше му тя, с надеждата, че малката ще  им донесе щастие.

Въпреки глада и лишенията, Катя четеше гладко, бе  усърдна ученичка. Често, приведена над  читанката, оставаше глуха за  веселата глъчка, оставяща диря от светлина и смях. Гласчетата на  брат ù и сестрите ù напомняха цвърчене на птичета. И  вдигнеше ли глава от книгата,  гальовно  им се скарваше:

- Лястовички, бягайте, че котакът ви обикаля гнездото...

Децата се засмиваха на шегите  и тичаха през глава към поляната,  с онова сладко безгрижие, което имат малките. Катя се усмихваше след тях, докато  се опитваше да наизусти   строфите на стих за училищния празник.

Но същия ден след тържеството Стоянка я намери на прага с мокри страни и увиснали плитки. Катя заяви, че мрази училището и  накъса една от тетрадките си, в които бе изписвала буквите.

Всяка година добродетелни жени  раздаваха на  по-бедните ученички  пъстро памучно парче плат за нова рокличка. Пропуснаха Катето, с оправдание, че  има  заможна роднина и платът ще  е необходим на друго дете.

- Не искам да съм бедна повече... – заяви Катя и тропна с крак и някак се затвори за света наоколо.

Когато синеоката Роза, няколко години по-голямо момиче от еврейско семейство, идваше да я чака за училище, Катя я пъдеше с оправданието, че  бедните не могат да са ù приятели. Роза си тръгваше с наведена глава. В ръце стиснала синята престилка  с избродирани лястовици – нейният подарък за Катя. Сините ù краища   потъмняваха, сякаш преддъждовно. Памукът,  от който беше направена престилката, изхрущяваше, стъклено. Очервяваше очакванията... А ръката на еврейката се смаляваше, побеляла  и настръхнала като птица. От недолюбване. Опушено небе.

Всяко приятелство е обречено на излиняване, ако не се подхранва или ако лежи само на очаквания.

Скоро деветгодишната Катя отпътува със заможната сестра на баща си. Роднината бе чула за  затварянето на детето и  го взе под крилото си. Обеща на Стоянка да  върне на дъщеря ù обичта към учението.

В Русия Катя започна да чете на френски и  руски, запозна се  с поезията  на  класиците, с историята  и нравите на народите, с географията на света. Леля ù ù втълпи, че само бедните  растат без култура, а Катя искаше да е над тях. Никой не ù каза, обаче, че ако вътре в себе си си беден,  ще обеднява и светът около теб...

 

Следва продължение...

© Петя Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Запитах се, какво ще е продължението. Чета без ред. Благодаря!
  • Радвам, се че прочете!
  • Благодаря за възможността да прочета този хубав разказ!
  • Не очаквам признание за написаното...Казах, че за мен е отрязък от живот, затова е толкова кратък... Има изписани тонове с литература за въпросната дама,прототипа на моята Катя. И не знам дали тя ми толкова важна, колкото да съхраня взаимоотношенията между хората...
  • Радвам се, че си приела забележката ми само като „леко хаплива”. Повечето хора използват по-силни думи за забележките ми. В случая не съм искал нито да те засегна, нито да те засрамя. И в случая изобщо не става въпрос за втората част. Бързането се отнася с еднаква важност както за втората, така и за първата част! Да, Дюма едва ли е написал наведнъж „Тримата мускетари” и „Двадесет години по-късно”, за да се осмели да публикува първо „... мускетари”-те, но пък в случая иде реч за разказ, чиято първа част е само една страница, нали? Какво можеше да се случи, ако я беше задържала до написване на цялото произведение? Да ти пишат отсъствие? Извинявай, пак ставам хаплив... Но пък се нервя, като виждам как талантливи автори като теб стъпват на наклонената плоскост, която им подават илитерати и обикновени клакьори.
  • Пер, понеже ви ценя като един от поназнайващите относно литературните въпроси, приемам леко хапливата ви забележка...И не знам дали е толкова срамно, че не съм завършила 2-ра част , за да не я пускам!Самият вие на едно мое произведение писахте, без да цитирам дословно, че в литературата не трябва да се бърза... А не знам дали искам написаното да изглежда като на конвейер или част от текстовете на четвъртокласник...За радост или за съжаление на останалите,а и то се вижда от времевата просроченост, в която публикувам тук, опитвам да изгладя текста, да го прецизирам... дори не винаги да има добър резултат...
  • Не, че е толкова важно, но понеже очаквах продължение, а то така и не се появява, та не знам защо реших, че може и още да не е написано. Което малко ме изумява, ама не чак толкова, защото едва сега вдявам каква е причината за краткостта на тази първа част. То и в киното тенденцията е такава - прави се трейлър на база на една гола идея, много преди да е заснет филма, после се търсят пари, после се дописва сценария, снимките и монтажа са чак след година, а в началото е само голата реклама с това COMING SOON. Суун, суун, ама човек се заплесва и това "скоро" скоро се забравя. Нищо де, няма да е нито първият, нито последният незавършен разказ или роман в "Откровения"...
  • Добре сте ми дошли!
  • "Всяко приятелство е обречено на излиняване, ако не се подхранва или ако лежи само на очаквания."
    Колко е вярно това...
  • И аз очаквам с интерес продължението!
  • Благодаря ви!
  • Хубав разказ, както винаги с голяма образност,
    докосващ душата и с добри послания!
    Поздрави, Петя!
  • Очаквам продължението, Петя...
  • Трагедията на човечеството е, че няма кой да се погрижи ценностите да съществуват...
  • "Всяко приятелство е обречено на излиняване, ако не се подхранва или ако лежи само на очаквания."

    Твоите герои понякога сякаш са от друга планета.Може би защото на нашата все по-рядко се срещат и добротата, и милосърдието и непресметнатата щедрост. Произведенията ти са като "Червена книга" на изчезващите ценности.
  • Благодаря за идването, Веско!
  • Много, много хубаво - и най-вече този стремеж към детайлизиране на чувствата и отношенията между хората ми прави огромно впечатление... Радвам се, че има автори като теб... Поздрав!
  • Благодаря за отзивите и за критиката!
    Мисля, че неколкократно съм доказвала в текстовете си, че не дължината на текста, а посланията, вътрешният живот на героите, конфликтите на вътрешно ниво,са ми по-важни. Не подценявам никого и съответно не мога да накарам хората да ме четат насила. Разказите са кратки , защото са отрязъци от нечия биография, просто етапи, които са ме впечатлили и именно тях фотографски запечатвам в съзнанието си. Подобна случка има и в живота на общественичката Екатерина Каравелова. В това, което ще напиша , ще проследя живота на други двама русенци,и дори историята да не го споменава, косвено те ще се обвържат със съдбата на героинята ми...
  • Хубаво пишеш, Петя!
  • Хубава плетка си заплела, хубава блуза ще излезе и много хора ще стопли.
    Поздрави, Петя!
  • Петя, с поздрав към теб. Ще ми се да препоръчам вслушване в съветите на Ондра и Пер, но всеки автор сам решава какви самостоятелни комуникативни възможности ще позволи да притежават произведенията му.
  • В първи клас разказчетата, които четяхме, бяха от пет-шест изречения. Във втори ставаха около десетина. До към четвърти клас стигахме една страничка. Толкова, колкото е тази част, която си публикувала тук.
    Та въпросът ми е - смяташ ли, че средното ниво на читателите ти е на нивото на един четвъртокласник, за да не смееш да ги натоварваш с по-дълъг текст? Не, че няма и на такова ниво читатели тук, но аз питам за средното ниво. Да, всеки автор има правото сам да определя нивото на читателите, за които е предназначено произведението му, но пък трябва и да притежава известна доза себеуважение.
    Надявам се, че ще ме разбереш правилно!
  • Благодаря, Роси!
  • Прозата ти за мен е извор на духовна наслада.
    "Никой не ù каза, обаче, че ако вътре в себе си си беден, ще обеднява и светът около теб..."
    Благодаря ти за миговете щастие с твоите разкази!
    Очаквам продължението с нетърпение!

  • Благодаря за прочита!
    Рада, анахроничното в писмената ми реч, ме приближава до миналото, за което пиша.Интересен ми е начинът на живот на тези преди нас и си мисля, поне се надявам, че предците ни са били нравствено по-чисти, не толкова душевно обременени...Нека е марка, щом казваш...Така се раждат в мен, нещата, които тук и сега не биха били разбрани...Търся отговори.
    Обикновено търся реални случки и фолклорен материал, за да създам нещо...Чета доста, преди да публикувам каквото и да бъде, въпреки че като слово, което се ражда, то има поетичен привкус...

  • Поздрав, Петя!
  • Началото е много интересно! Очаквам продължението.
    Но: Петя, има нещо насилено в изказа ти. Словоред и думи, които "овехтяват" изкуствено разказа. Наистина носят една по-различна стилистика, но не съм сигурна, че това помага на текста. Забелязвам още, че това се превръща в твоя авторска "марка". Не знам дали не губиш от тази рамка...
  • Радвате ме!
  • Завладяващо начало!
    Обичам да те чета, макар скоро да не съм се подписвала ( май )
    Поздрав, Петя!
  • ...и на мен... Очаквам продължението. Поздрав сърдечен, Петя!
Propuestas
: ??:??