Опушено небе
Заболя кожарят Велико. Сви се като ощавена кожа. На Стоянка останаха четирите сирачета и мъжовите дългове. Трохите от залъка събираше, за да изучи по-големичкото от момичетата. Погледнеше ли в черноочкото Кате, виждаше умните очи на Велико.
- Бащичко - казваше му тя, с надеждата, че малката ще им донесе щастие.
Въпреки глада и лишенията, Катя четеше гладко, бе усърдна ученичка. Често, приведена над читанката, оставаше глуха за веселата глъчка, оставяща диря от светлина и смях. Гласчетата на брат ù и сестрите ù напомняха цвърчене на птичета. И вдигнеше ли глава от книгата, гальовно им се скарваше:
- Лястовички, бягайте, че котакът ви обикаля гнездото...
Децата се засмиваха на шегите и тичаха през глава към поляната, с онова сладко безгрижие, което имат малките. Катя се усмихваше след тях, докато се опитваше да наизусти строфите на стих за училищния празник.
Но същия ден след тържеството Стоянка я намери на прага с мокри страни и увиснали плитки. Катя заяви, че мрази училището и накъса една от тетрадките си, в които бе изписвала буквите.
Всяка година добродетелни жени раздаваха на по-бедните ученички пъстро памучно парче плат за нова рокличка. Пропуснаха Катето, с оправдание, че има заможна роднина и платът ще е необходим на друго дете.
- Не искам да съм бедна повече... – заяви Катя и тропна с крак и някак се затвори за света наоколо.
Когато синеоката Роза, няколко години по-голямо момиче от еврейско семейство, идваше да я чака за училище, Катя я пъдеше с оправданието, че бедните не могат да са ù приятели. Роза си тръгваше с наведена глава. В ръце стиснала синята престилка с избродирани лястовици – нейният подарък за Катя. Сините ù краища потъмняваха, сякаш преддъждовно. Памукът, от който беше направена престилката, изхрущяваше, стъклено. Очервяваше очакванията... А ръката на еврейката се смаляваше, побеляла и настръхнала като птица. От недолюбване. Опушено небе.
Всяко приятелство е обречено на излиняване, ако не се подхранва или ако лежи само на очаквания.
Скоро деветгодишната Катя отпътува със заможната сестра на баща си. Роднината бе чула за затварянето на детето и го взе под крилото си. Обеща на Стоянка да върне на дъщеря ù обичта към учението.
В Русия Катя започна да чете на френски и руски, запозна се с поезията на класиците, с историята и нравите на народите, с географията на света. Леля ù ù втълпи, че само бедните растат без култура, а Катя искаше да е над тях. Никой не ù каза, обаче, че ако вътре в себе си си беден, ще обеднява и светът около теб...
Следва продължение...
© Петя Стефанова All rights reserved.
