Заболя кожарят Велико. Сви се като ощавена кожа. На Стоянка останаха четирите сирачета и мъжовите дългове. Трохите от залъка събираше, за да изучи по-големичкото от момичетата. Погледнеше ли в черноочкото Кате, виждаше умните очи на Велико.
- Бащичко - казваше му тя, с надеждата, че малката ще им донесе щастие.
Въпреки глада и лишенията, Катя четеше гладко, бе усърдна ученичка. Често, приведена над читанката, оставаше глуха за веселата глъчка, оставяща диря от светлина и смях. Гласчетата на брат ù и сестрите ù напомняха цвърчене на птичета. И вдигнеше ли глава от книгата, гальовно им се скарваше:
- Лястовички, бягайте, че котакът ви обикаля гнездото...
Децата се засмиваха на шегите и тичаха през глава към поляната, с онова сладко безгрижие, което имат малките. Катя се усмихваше след тях, докато се опитваше да наизусти строфите на стих за училищния празник.
Но същия ден след тържеството Стоянка я намери на прага с мокри страни и увиснали плитки. Катя заяви, че мрази училището и накъса е ...