Занизаха се месеците и сезоните, сякаш мъниста в броеницата на времето.
Кера трескаво пресмяташе пътя, по който щеше да поведе след дни четата. Знаеше, че ордите на Дели Кадри се готвят да поемат на изток към Василико̀.
В заслона бе задушно и топло. Излезе навън и хвърли поглед назад. Струпаните до пещерата дървета и шума умело прикриваха входа ѝ.
Откак лани камък по камък градиха скривалището до сами върха, малко по- рахат дишаха гърдите ѝ. Приглади пищова на кръста си и влезе обратно вътре. Не мина много време и една девойка се шмугна подире ѝ:
- Искат да те видят, войводо! - отрони момичето.
Кера се извърна рязко. Толкоз време мина откак заживя в планината, никой не бе поискал да я срещне. Криеше следите си, сякаш невестулка. И тъй научи дружината. Пръскаха се зиме, кога измръзнат листата на дряна. И щом кукувицата се обадеше на пролет, чакаше ги при водопада на деветте извора.
- Кои са?
- Не ги знам- поклати глава девойката- Докараха ги от ниското. Завързали взора им. Две жени, еди ...