XV
Братът на дядо Радо бе веселяк, а също и пееше хубаво. Беше около четиридесетгодишен, едър и здрав чиляк. Казваше се Благо и името му прилягаше - правеше живота на людете покрай себе си някак по-поносим.Той имаше жена на име Даря, която не се спираше, все нещо готвеше и шеташе.Тя майстореше най-вкусните погачи, които някога бях ял. Забъркваше брашно с бистра вода, месеше го добре, но не го солеше. Разстилаше тестото три педи широко, но само един пръст дебело. Оставяше в огъня да се нажежат тънки подници, направени от грънчарска пръст и слагаше в тях погачата, а отгоре натрупваше гореща жар. Изпичаше я, после махаше жарта и въглените, изгорялото изстъргваше с нож и погачата бе готова. Малката й дъщеричка Белла бързаше да сложи софрата. Наливаше в купите мляко, слагаше в паница сирене, разсипваше боба или лещата, нареждаше дървените лъжици. Стопанинът начупваше погачата и раздаваше на всеки по едно голямо парче. Поръсвахме го със солчица и похапвахме. Тогава беше времето на най-свежия ...