И този ден, както обикновенно се връщах от работа и по навик или от желание, да поприказвам с баба Шина, седнах на пейката пред къщтичката, в която живееше. Винаги, когато времето беше хубаво, тя сядаше на нея и с дългия си бастун, си правеше закачки с минувачите по тротоара. Не знам от къде извираше този неин хумор, но за всеки намираше по нещо, което да каже със закачлив тон и да му повдигне настроението.
Така и днес, седнала до нея се приготвих за поредната случка, която щеше да ми разкаже. Бях нетърпелива,защото умееше така да разказва, че се заплесвах и аз и забравях да се прибера навреме у дома. Но пък се вдъхновявах и ми ставаше леко след напрегнатия ден в службата. Погледна ме закачливо и рече.
– Какво,чакаш ли новата ми случка, а , или не ти се слуша.
– Разбира се бабо Шино, нали знаеш колко ми е приятно с теб. Започвай де.
И тя както си размахваше бастуна,намигна ми и рече.
– За тази случка искам шоколад, нали знаеш, че всичко се заплаща в този
живот, пък и не съм скъпарка, н ...