Намерих още нещо в един от ъглите на стария сандък... А може би и в себе си?!
Б.

   - Склепни! Склепни барем едньж, бе човек! - Гласът на братовчедка ми - кака Радка, сякаш ме изважда отнякъде… Почти като от дълбокия кладенец в махалата, отдавна загубил водата си, но извечно там - на разкръстицата  с тайнственото тъмнило някъде там - долу, гдето не се вяства слънчев лъч…

А горе - на сцената в читалището (Огромна за един дребосък!) е Светлината! Магията!!!

Как да мигне човек?! И да загуби макар и една стотна от това, което става там?! Още са пред очите ми - Мутафова, Парцалев, Калоянчев… Бяха времена, когато театралните трупи пътуваха навсякъде… И носеха със себе си тази Магия!

Афишът е повече от чудесен: „Д-р” от Бранислав Нушич!

Играят Тончо Токмачиев, Мария Сапунджиева… А пък аз просто съм влюбен в балканските автори и особено Нушич.

Толкова отдавна не съм имал щастието да усетя нашия си - чисто народен хумор… Писнало ми е вече от западняшките комедии, дето само на книга се водят такива! Добре, че са си измислили начини да включват записан смях (Ужким от публиката?!), та…

Угасват светлините в салона… Започва се!!!

Липсва ми само едно… Някой в точно определена роля. Или може би така само си  мисля?!

Всъщност… Какво може да ми попречи да заменя един образ с друг, нали? Просто игра на въображението е…

Странник

11.09.2012г

Пловдив