Намерих още нещо в един от ъглите на стария сандък... А може би и в себе си?!
Б.
- Склепни! Склепни барем едньж, бе човек! - Гласът на братовчедка ми - кака Радка, сякаш ме изважда отнякъде… Почти като от дълбокия кладенец в махалата, отдавна загубил водата си, но извечно там - на разкръстицата с тайнственото тъмнило някъде там - долу, гдето не се вяства слънчев лъч…
А горе - на сцената в читалището (Огромна за един дребосък!) е Светлината! Магията!!!
Как да мигне човек?! И да загуби макар и една стотна от това, което става там?! Още са пред очите ми - Мутафова, Парцалев, Калоянчев… Бяха времена, когато театралните трупи пътуваха навсякъде… И носеха със себе си тази Магия!
Афишът е повече от чудесен: „Д-р” от Бранислав Нушич!
Играят Тончо Токмачиев, Мария Сапунджиева… А пък аз просто съм влюбен в балканските автори и особено Нушич.
Толкова отдавна не съм имал щастието да усетя нашия си - чисто народен хумор… Писнало ми е вече от западняшките комедии, дето само на книга се водят такива! Добре, че са си измислили начини да включват записан смях (Ужким от публиката?!), та…
Угасват светлините в салона… Започва се!!!
Липсва ми само едно… Някой в точно определена роля. Или може би така само си мисля?!
Всъщност… Какво може да ми попречи да заменя един образ с друг, нали? Просто игра на въображението е…
Странник
11.09.2012г
Пловдив
© Борис Калинов Всички права запазени