Отчаянието е най-голямото наказание на човешката душа. Отчаянието може да ни направи толкова слаби, невидими и нищожни, че да не можем никога да стъпим здраво на краката си. Отчаянието е най-страшното наказание за човек, защото след като той изгуби и последната капчица надежда в себе си и последната трохичка борбеност, то той се превръща в нищо. В една болка, в една сълза...
Тя се прибра в големия и студен апартамент (но вън беше лято). На нея обаче и беше студено и нямаше кой да я стопли. Хвърли ключовете от желязната бронирана врата на малката масичка в хола и отвори всички врати. Не - и това не и помогна да се почувства по-добре. Какво трябваше да направи. Да пусне силно музика, да се занимава с нещо, да гледа филм - не, по дяволите, тези неща вече не и помагаха. Защо? Нищо не можеше вече да я разсее. Но какво би могло да разсее самотата, болката и нараненото сърце? Седна пред компютъра и реши да пише. Имаше нужда да излее чувствата си пред някой, но... но я беше страх. В време като ...