15 abr 2009, 20:37

Откраднати мигове

  Prosa » Cartas
1.1K 0 0

 

ОТКРАДНАТИ МИГОВЕ

 

 

Не искам да мия ръцете си, запазили спомена за твоите ръце, не искам да мия рамото си, запазило спомена за твоите устни... сигурно много те обичам, и пак по различен начин - този път - много спокоен, много цялостен, много истински, без никакво напрежение... искам да те чуя, да ти кажа как се чувствам... всъщност откакто нищо не крия от теб, даже и това, което изпитвам към теб, ми е много добре... и ми е леко на душата, и хвърча из небесата, и не съм на земята... едно изключително топло и приятно чувство за нещо истинско и съкровено, за нещо толкова познато и близко... което, за щастие, го има и при теб, освен това, оцветено с „еротичен момент", както ти се изрази...

 

... ако те има теб на този свят - ще има птици в пустото небе...

ако те има теб на този свят - ще има лодка в тъмното море...

.........................................................................................................

ако те няма теб на този свят - от своята любов ще те създам завинаги...

 

Благодаря ти за всичко това!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайла Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...