15 abr 2009, 20:37

Откраднати мигове

  Prosa » Cartas
1.1K 0 0

 

ОТКРАДНАТИ МИГОВЕ

 

 

Не искам да мия ръцете си, запазили спомена за твоите ръце, не искам да мия рамото си, запазило спомена за твоите устни... сигурно много те обичам, и пак по различен начин - този път - много спокоен, много цялостен, много истински, без никакво напрежение... искам да те чуя, да ти кажа как се чувствам... всъщност откакто нищо не крия от теб, даже и това, което изпитвам към теб, ми е много добре... и ми е леко на душата, и хвърча из небесата, и не съм на земята... едно изключително топло и приятно чувство за нещо истинско и съкровено, за нещо толкова познато и близко... което, за щастие, го има и при теб, освен това, оцветено с „еротичен момент", както ти се изрази...

 

... ако те има теб на този свят - ще има птици в пустото небе...

ако те има теб на този свят - ще има лодка в тъмното море...

.........................................................................................................

ако те няма теб на този свят - от своята любов ще те създам завинаги...

 

Благодаря ти за всичко това!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайла Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...