Apr 15, 2009, 8:37 PM

Откраднати мигове

  Prose » Letters
1.1K 0 0

 

ОТКРАДНАТИ МИГОВЕ

 

 

Не искам да мия ръцете си, запазили спомена за твоите ръце, не искам да мия рамото си, запазило спомена за твоите устни... сигурно много те обичам, и пак по различен начин - този път - много спокоен, много цялостен, много истински, без никакво напрежение... искам да те чуя, да ти кажа как се чувствам... всъщност откакто нищо не крия от теб, даже и това, което изпитвам към теб, ми е много добре... и ми е леко на душата, и хвърча из небесата, и не съм на земята... едно изключително топло и приятно чувство за нещо истинско и съкровено, за нещо толкова познато и близко... което, за щастие, го има и при теб, освен това, оцветено с „еротичен момент", както ти се изрази...

 

... ако те има теб на този свят - ще има птици в пустото небе...

ако те има теб на този свят - ще има лодка в тъмното море...

.........................................................................................................

ако те няма теб на този свят - от своята любов ще те създам завинаги...

 

Благодаря ти за всичко това!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайла Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...