15.04.2009 г., 20:37

Откраднати мигове

1.1K 0 0

 

ОТКРАДНАТИ МИГОВЕ

 

 

Не искам да мия ръцете си, запазили спомена за твоите ръце, не искам да мия рамото си, запазило спомена за твоите устни... сигурно много те обичам, и пак по различен начин - този път - много спокоен, много цялостен, много истински, без никакво напрежение... искам да те чуя, да ти кажа как се чувствам... всъщност откакто нищо не крия от теб, даже и това, което изпитвам към теб, ми е много добре... и ми е леко на душата, и хвърча из небесата, и не съм на земята... едно изключително топло и приятно чувство за нещо истинско и съкровено, за нещо толкова познато и близко... което, за щастие, го има и при теб, освен това, оцветено с „еротичен момент", както ти се изрази...

 

... ако те има теб на този свят - ще има птици в пустото небе...

ако те има теб на този свят - ще има лодка в тъмното море...

.........................................................................................................

ако те няма теб на този свят - от своята любов ще те създам завинаги...

 

Благодаря ти за всичко това!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайла Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...