10 ene 2012, 7:44

Откровение

  Prosa » Cartas
1.5K 0 12
1 мин за четене

До един приятел, който мисля, че разбира душата ми ...

                Често не мога да приема несамотността, която ми се предлага, а предпочитам да остана сама със себе си – със своите мисли, чувства, вдъхновения, с вътрешния си мир. В такива моменти белият лист ми е най-добрият приятел. Предпочитам го пред компанията на самодоволната посредственост на многословните, повърхностни несамотни. Той ми е спасението от ужаса да изтърпявам самонадеяните щастливци. По-уютно ми е, когато съм с него и с Вселената в себе си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...